Решение № 11704 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. П. Б. от гр. София, чрез пълномощника адв. В. Младенов, против Решение 610/25.01.2024 г., постановено по адм. дело 6081/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1040-21-344 от 05.06.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, потвърждаващо Разпореждане РВ-3-21-01320309 от 15.03.2023 г., издадено от длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 и ал. 4 от КСО при ТП на НОИ София-град. С последното е разпоредено Б. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по 2 бр. болнични листове в общ размер на 1 099.22 лева. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се липса на мотиви. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, чрез главен юрисконсулт Петрова, в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, жалбата се явява неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е било Решение 1040-21-344 от 05.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-21-415/18.04.2023 г., подадена от С. Б. срещу Разпореждане РВ-3-21-01320309 от 15.03.2023 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 КСО в ТП на НОИ - София-град, с което е наредено на Б. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове Е20183455650 за периода от 21.03.2019 г. до 30.03.2019 г. вкл. и Е201200916468 за периода от 16.03.2020 г. до 02.04.2020 г. вкл. По реда на НПОПДОО, за периодите на отпуск на С. Б. са изплатени парични обезщетения в общ размер на 1099.22 лева. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ - София- град, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО органи, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон. Съдът е приел, че доказателствата по делото по несъмнен начин установяват приетото от контролните органи на ТП на НОИ София-град, а именно, че осигурителят Кансалт пропърти ЕООД не е извършвал дейност по смисъла на Търговския закон за периода от м. 09.2016 г. до м.12.2021 г. вкл., т.е. не е извършвало търговска/стопанска дейност, която да предпоставя наемане на лица по трудов договор за осъществяването й., не са установени данни за реализирани приходи от търговска дейност, които да обуславят изплащане на възнаграждения, респективно лицата, за които са подадени данни в Регистъра на осигурените лица не са били осигурени, в т.ч. и жалбоподателката. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От доказателствата по делото става ясно, че във връзка с проверка по спазването на осигурителното законодателство е осъществен контрол по разходите на ДОО на осигурителя Кансалт пропърти ЕООД, приключил с Констативен протокол КБ-2-21-01181355/16.08.2022 г. При извършена справка в търговския регистър е установено, че по партидата на дружеството не са публикувани годишни финансови отчети. На следващо място, декларираните с годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО разходи значително надвишават декларираните приходи, липсват декларирани приходи в годишната данъчна декларация по чл. 92 за 2017 г., липсват доказателства за реално постъпили приходи, от които да се изплащат трудови възнаграждения. В тази връзка, по данни от регистъра на трудовите договори, за С. Б. е установено регистрирано уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор от 18.01.2019 г. за длъжност специалист продажби с възнаграждение в размер на 3 000 лв. На основание чл. 44 от АПК, с цел изясняване на относимите към случая данни и обстоятелства, е изискано от лицата, за които са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ (вкл. Б.) да дадат сведения относно трудовата си заетост в Кансалт Пропърти ЕООД. По електронен път в ТП на НОИ София град са получени неподписани сведения от С. Б., абсолютно идентични с предоставени такива от други лица, в които не се представят конкретни данни за извършваната от тях трудова дейност и доказателства за получени трудови възнаграждения. От ТД на НАП София е констатирано, че дружеството не притежава имоти и моторни превозни средства, които да опосредстват дейност, както и не са налице данни за наети такива, а регистрираните фискални устройства на адрес: гр. София, бул. Сливница, 241, който адрес не е посочен от нито едно от лицата, като работно място, не са използвани. Поради горното, контролният орган при ТП на НОИ София е изразил становище, че лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО не са извършвали трудова дейност в Кансал Пропътри ЕООД и не подлежат на осигуряване по реда на КСО чрез това дружество. В тази връзка са издадени Задължителни преписания ЗД-1-21-01181346.16.08.2022 г. за заличаване на подадените от дружеството данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за поименно изброени лица, сред които е и С. Б., за периода от 08.01.2019 г. до 22.04.2021 г. вкл. Предписанията са връчени по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО с поставено съобщение 4016-21-1316/07.10.2022 г. и като необжалвани в законоустановения срок същите са влезли в законна сила на 01.11.2022 г. без да бъдат изпълнени. С оглед горното са предприети действия по чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите/осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, вкл. и тези за С. Б. за периода от 08.01.2019 г. до 22.04.2021 г. вкл. При тези факти административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО, както и че въпреки наличието на трудов договор не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, защото Б. не е осъществявала реално трудова дейност в Кансалт Пропътри ЕООД и е разпоредил същата да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, изплатено за времето от 21.03.2019 г. до 02.04.2020 г. вкл. в общ размер на 1 099.22 лв. С процесното Решение 1040-21-344 от 05.06.2023 г., директорът на ТП на НОИ София-град е отхвърлил жалба с вх. 1012-21-415/18.04.2023 г., подадена от С. Б. срещу гореописаното разпореждане. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният. Съгласно чл. 114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т.2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на С. Б. са налице нови данни по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетени за временна неработоспособност и обосновават възстановяването им. Точно са изяснени релевантните за случая факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурения социален риск временна неработоспособност поради общо заболяване. Оспорените пред административния съд актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е преценил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение. Както вече беше посочено, в хода на административното производство е доказано, че дружеството няма обявени годишни финансови отчети за периода, на стопанска загуба е и няма годни доказателства за извършвана търговска дейност в този период, липсва касов апарат, подадените декларации по чл.92 от ЗКПО са без подписи на управител или упълномощено лице и без печат на НАП, а подаваните данни за служителите са с осигурителен доход близък или равен на максималния осигурителен доход. Отчитайки всички събрани доказателства, органите на ТП на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на добросъвестно получените парични обезщетения. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства относно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. От страна на Б. не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период С. Б. не е полагала труд в Кансалт Пропърти ЕООД, което изключва качеството ѝ на осигурено лице. След изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност са установени нови данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид изложените съображения, правилно съдът е приел, че оспореното решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,