Решение № 3173 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2292/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Джамбо СВ ООД, ЕИК 130914579, със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя С. А. В., подадена чрез пълномощника адв. Младенов, срещу Решение 1244/13.01.2025 г., постановено по адм. дело 3553/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221923002999-091-001/11.12.2023 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 291/05.03.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение оспорва извода на съда за липса на реалност на доставките, получени от Строй Къмпани Комерс ЕООД, като счита, че са представени достатъчно доказателства в подкрепа действителното им извършване. Сочи, че експертизата по делото също е установила, че уговореният вид и обем дейности са извършени, което е игнорирано от решаващата инстанция. Счита, че в хода на съдебното производство са опровергани твърденията на приходната администрация, според които не е установено кои са лицата, извършили дейностите, с оглед специалния режим на достъп до обекта. Позовава се на съдебна практика на СЕС, като счита, че незаконосъобразно е отречено правото му на данъчен кредит с оглед липсата на знание или задължение за знание за участие на дружеството в данъчна измама. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на дружеството против процесния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Николова, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221923002999-091-001/11.12.2023 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 291/05.03.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Джамбо СВ ООД е установено задължение по ЗДДС за данъчните периоди от м. 07.2020 г. до м. 09.2020 г., м. 11.2020 г., м. 01.2021 г., от м. 03.2021 г. до м. 05.2021 г., м. 09.2021 г., м. 11.2021 г., м. 12.2021 г., м. 05.2022 г., от м. 08.2022 г. до м. 10.2022 г. и м. 01.2023 г. в общ размер на 202 679,74 лв. главница и 69 464,53 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на дружеството е свързана с търговия на едро на продукти, свързани с отбраната, осъществявана в собствена база, находяща се в гр. София, [улица], както и в нает от Терем И. ЕООД обект в гр. Велико Търново. През ревизираните периоди Джамбо СВ ООД е упражнило право на данъчен кредит по 13 броя фактури, подробно описани в ревизионния доклад, издадени от Вилла Пирин ЕООД (понастоящем Строй Къмпани Комерс ЕООД) с предмет различни услуги и доставка на стоки. От ревизираното дружество, както и от доставчика, са представени 7 броя договори, спорните фактури, приемо-предавателни протоколи, счетоводни регистри и банкови извлечения. Установено е, че доставчикът е разполагал с назначени на трудов договор 11 броя работници, както и с необходимата материална база за извършване на доставките. Приходните органи са изтъкнали липсата на списъци с имена и ЕГН на служители на доставчика, които ще осъществят договорените доставки, както и липсата им на квалификация с оглед специфичния предмет. Отделно са изложени мотиви за липса на доказателства за извършения транспорт на стоките до Терем И. ЕООД обект в гр. Велико Търново. Проверка в информационните масиви на НАП е установила, че дружеството доставчик има задължения към бюджета и не е внасяло дължимите осигурителни вноски и данък във връзка с декларираните трудови договори на работниците си. Формиран е решаващ извод за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от Вилла Пирин ЕООД, с оглед което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в размер на 200 850,00 лв. В хода на ревизията е констатирано и че Джамбо СВ ООД е ползвало право на данъчен кредит по фактури за гориво, описани на стр. 35 37 от ревизионния доклад. Приходните органи не са възприели обясненията на дружеството, според които горивото е ползвано за мотокар, тъй като не са представени справки за човекодни и отработени смени, както и че посоченото лице, управлявало машината Р. И., няма сключен договор с Джамбо СВ ООД. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като според ревизиращите закупените количества не са използвани във връзка с икономическата дейност на дружеството, му е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 829,74 лв. По време на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Първоинстанционният съд, в рамките на осъществена проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална законосъобразност на РА, като са споделени мотивите на органите по приходите за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от Вилла Пирин ЕООД. Възприети са и съображенията на ревизиращия екип досежно закупеното гориво. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност, което настоящият касационен състав намира за сторено. По-конкретно, първоинстанционният съд, при липса на извършен съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства и необсъждане възраженията на ревизираното дружество, е формирал неправилен извод, че Джамбо СВ ООД не е доказало наличието на горепосочените предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит по доставките, получени от Вилла Пирин ЕООД, както и по отношение на закупеното гориво. На първо място, по отношение на процесните доставки на стоки и услуги във връзка с поддръжка на отрбранителна техника, предоставени от Вилла Пирин ЕООД, безспорно е притежаването, от страна на ревизираното дружество, на първични счетоводни документи фактури, в които данъкът е посочен на отделен ред. Предметът на доставките е конкретизиран в достатъчна степен, като е налице съответствие между представените договори, фактурите и приемо-предавателните протоколи. В протоколите се съдържат данни за мярка, количество, единична и крайна стойност, като същите са подписани и подпечатани двустранно от представител на доставчика и от управителя на Джамбо СВ ООД. По делото са представени и банкови извлечения за извършени между страните разплащания, което, независимо че не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, свидетелства за приемане на извършената работа, доколкото между страните са налице повече от облигационни отношения. При наличие на 7 броя договори, в които подробно са уговорени видът и обемът на доставките, фактури, отговарящи на законовите изисквания, приемо-предавателни протоколи и разплащане, посочването на място на приемане на работата в гр. София при местонахождение на базата в гр. Велико Търново не е достатъчно основание за законосъобразен отказ правото на данъчен кредит. Изцяло в подкрепа реалността на извършените услуги е и заключението по СТЕ, което е изготвено след посещение на експерта на място. Второ, административният съд не е съобразил трайната практика на СЕС, съгласно която обезпечеността на доставчика материално-техническа и кадрова, не е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит (в този смисъл решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), като същата е възприета и в редица решения на ВАС. Съгласно тази практика, липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съдът не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В случая, от една страна, е прието, че дружеството доставчик е разполагало с кадрова и техническа обезпеченост, а от друга от доставчика не са представени доказателства за квалификация на наетите лица, както и че не се установява необходимата материално-техническа обезпеченост за такива обеми дейности. Подобен подход, възприет в решението на Директора на ОДОП, не би могъл да удовлетвори законовото изискване за мотивираност на акта, както и препятства правото на защита на дружеството. Следва също да се посочи, че в решението се съдържат бланкетни твърдения относно знанието на Джамбо СВ ООД за участие в данъчна измама, които обаче са останали неподкрепени с доказателства. Нарушения на данъчното законодателство, изразяващи се в неплащане на задължения от страна на доставчика, също не биха могли да рефлектират върху правото на данъчен кредит на добросъвестния получател по облагаемите доставки, какъвто в случая се явява ревизираното дружество, което не е съобразено от административния съд. На следващо място, съдът безкритично е споделил мотивите на приходната администрация относно липсата на данни кои лица работници на доставчика, са извършили доставките на стоките и услугите, доколкото мястото на доставката база Терем И., находяща се в гр. Велико Търново, е такова със специален режим на достъп. От страна на процесуалния представител на Джамбо СВ ООД, с молба, в открито съдебно заседание от 30.05.2024 г. под опис са представени уведомителни писма за допускане до обекта на работници на Вилла Пирин ЕООД и книга за инструктаж на Терем И. ЕООД. Представените доказателства не са оспорени по надлежния ред от страна на приходната администрация, поради което съдът е следвало да ги обсъди и съобрази при постановяване на решението си. Не могат да бъдат споделени и мотивите на съда относно закупените количества гориво, които впрочем представляват възпроизвеждане на фактическите установявания на приходните органи. В хода на ревизията е прието, че Джамбо СВ ООД има заведени счетоводно два броя активи мотокари, като единствените мотиви за отказа правото на данъчен кредит са липсата на разписания за машиносмени и човекочасове, както и обстоятелството, че лицето, управлявало машината, няма сключен договор с ревизираното дружество. Видно от приложените искания за достъп, за извършване на доставките на стоки, е било необходимо и използване на мотокар, с оглед което неправилно съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА и в тази ѝ част. В заключение от съвкупната преценка и анализ на представените доказателства, които не са оспорени от приходната администрация, се установява реалността на спорните доставки, както и използването им във връзка с последващата икономическа дейност на дружеството, поради което е налице право на данъчен кредит в полза на Джамбо СВ ООД. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на дружеството против РА, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски в общ размер на 41 144,00 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК, от които 50,00 лв. държавна такса за първоинстанционното производство, 2 050,00 лв. възнаграждение за вещо лице, 1 700,00 лв. такса за касационно оспорване и по 18 672,00 лв. адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение