Решение № 5180 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14660/2010 г.

Решение № 5180 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14660/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба, подадена от Зорка Христова Стефанова и Александрина Емилова Иванова, чрез адвокат Милена Хинкова, срещу решение № 23/29.09.2010 г., постановено по адм. дело № 266/2010 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването на заповед № РД-01/1704 от 17.05.2010 г. на кмета на община Русе. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение и е направено искане за неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора от настоящата инстанция като бъде отменена оспорваната заповед. Ответникът в настоящото касационно производство, кметът на община Русе, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура пледира неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав при Върховния административен съд, трето отделение, след преценка на допустимостта на жалбата и доказателствата по делото намира, че същата е процесуално допустима, но е неоснователна. Съдът изцяло възприема фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционният съд. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма на акта, с посочване на правното основание, същата е мотивирана и при издаването й не е нарушен материалния закон и не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. По делото е установено, в процесният имот като наемател е била настанена жалбоподателката Зорка Стефанова и домакинството й от още пет нейни родственици, като последната настанителна заповед - РД01/1241/27.03.2009 г. е за срок от една година.; както и, че наемното правоотношение е прекратено поради изтичане на договореният срок. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС прекратяването на наемните правоотношения става чрез заповед на органа, издал настанителната заповед. Правилен е изводът на съда, че законосъобразно е прекратено наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС, тъй като едногодишния срок на договора е изтекъл към датата на издаване на заповедта и не е продължен от страните. Въведеното от жалбоподателя твърдение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в задължение на административния орган да изследва предпоставките на чл. 46, ал. 4 от закона за продължаване на наемния договор, са неоснователни, защото това е само правна възможност, но не и задължение. Без правно значение е дали и други лица живеят в имота. Обосновано е отбелязано, че след като няма спор между страните, че съгласно настанителната заповед жалбоподателката Стефанова и домакинството й са настанени за срок от една година и срокът за договор за наем е изтекъл, са налице основанията по чл. 46, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗОбС и правилно оспорения административен акт е преценен за законосъобразен. От своя страна настоящата инстанция, при извършена служебна проверка, счита че съдебното решение е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Изводите на административния съд са в съответствие със събраните доказателства . Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,