Решение № 3153 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1677/2016 г.

Решение № 3153 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1677/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Д., чрез процесуалния му представител адв. Т. против решение № 7604/04.12.2015 г., постановено по адм. дело № 269/2015 г. на Административен съд - С. - град, в частта му, с която е бил отхвърлен като неоснователен предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за разликата от присъдения размер от 800 лева до пълния предявен размер на частичния иск от 3000 лева. С касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира за присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Столична дирекция на вътрешните работи в представени по делото писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че решението на административния съд е законосъобразно в обжалваната му част. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение, Административен съд - С.- град е уважил частично предявения иск от Т. Б. Д., ЕГН ********** като е осъдил Областна дирекция на МВР- П. да му заплати сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица от отменена по съдебен ред заповед за задържане № 04 - 796/23.08.2014 г. издадена от полицай при 04 РУП - СДВР, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 23.08.2014 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение искът в останалата му част до 10 000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен. За да постанови своето решение, съдът е приел за установено, че заповед за задържане № 04-796/23.04.2014 г., е била отменена с влязло в сила решение 5127/23.07.2014 г. по адм. дело № 4706/2014 г. на Административен съд - С.-град. В основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за установено, че несъмнено вследствие на задържането, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са настъпили по време на задържането му, а именно: притеснение, стрес и страх за влошаване на здравословното му състояние. В тази връзка съдът е развил мотиви, че в резултат на незаконосъобразния административен акт и задържането му приблизително 11 часа в помещение за задържане в 04 РУП е довело несъмнено до стрес, физическо и психическо притеснение. Административният съд е установил от представеното по делото медицинско удостоверение № 2070 от м. 09.2014 г. (л. 21 от адм. дело 269/2015 г.) издадено от АИПСПМП - д-р А. К., че касаторът Д. страда от хероинова зависимост и провежда медикаментозно и психотерапевтично лечение по програма на К. К.. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 800 лева, съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 5 от ЗОДОВ, както и обстоятелството, че ищецът е бил задържан 11 часа в помещението за задържане на 04 РУП, същият не е следвало да получи метадон в този период, а приетата от него доза на 22.04.2014 г. е действала и към този момент. Постановеното решение е обосновано и материално законосъобразно. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяване на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото основният спор по делото е бил дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от незаконосъобразното му задържане. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е доказана, тъй като твърденията на Д. са били потвърдени от доказателствата събрани по делото Този извод, следва да бъде споделен от настоящата инстанция. Съображенията за това са, че ищецът се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последицата от което е и уважаването на предявения иск. По делото са събрани, представени доказателства за реално претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на незаконното му задържане от органите на МВР. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразно действие на административен орган по повод изпълнение на административна си дейност. От представените доказателства по делото е направен правилен извод, че е налице и причинна връзка между влошено здравословно състояние на Г. и неговото незаконно задържане. По отношение размера, в който е уважена исковата молба, настоящият тричленен състав намира, че оплакванията развити в касационната жалба са неоснователни. Това е така, защото първоинстанционният съд при определянето на дължимото обезщетение, е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди и е определил същите като е изходил от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е спазен принципа на справедливост, визиран в сочената разпоредба. Обоснован е извода на решаващия съд, че искът е недоказан до пълния предявен размер от 3000 лева, като частично предявена претенция от общо претендирана сума от 10 000 лева. Безспорно по делото е установено от представеното обяснение от Д., дадено по време на задържането му (л. 11 от адм. дело № 269/2015 г.), че на 28.03.2014 г. той е излязъл от Затвора - гр. С., а към датата на извършения психиатричен преглед от експертизата отново е в Затвора - гр. С.. Правилно е прието от съда, че в този смисъл нелогично и недоказано е твърдението на ищеца за изпитано страдание след 23.04.2014 г. в резултат на задържането, след като в рамките на две последователни години Д. е пребивавал в Затвора - гр. С. за продължителен период - в периода от задържането до датата на подаване на исковата молба. Въз основа на това административният съд правилно е заключил, че е недоказано настъпването на вреди в резултат на процесното задържане след 23.04.2014 г. В касационната жалба не се представят нови доводи или нови доказателства, които да водят до извод различен от този направен от административния съд, по отношение на така определения размер на обезщетението от съда. а Решението на Административен съд - С.-град в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Във връзка с направеното от ответника искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, същата се явява неоснователна. Съгласно нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ за правото на разноски, респективно задължението за заплащането им, са специални по отношение на общите правила по чл. 78 от ГПК. Поради това касаторът не дължи разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение на ответника, в случаите на частично уважаване на претенцията за обезвреда, какъвто е настоящият случай. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,