Решение № 13646 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5002/2015 г.

Решение № 13646 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5002/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Радомир Метали" АД със седалище гр. Радомир, чрез пълномощника на дружеството адв. Таня Георгиева, срещу решение № 8187 от 23 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 1201/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт № 2900900290/25 март 2010 година, изменен с решение № 1330/01 август 2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") при ЦУ на НАП София в частта относно установените резултати по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. С касационната жалба се претендира отмяната на решението в частта му, в която са установени окончателни финансови резултати по ЗКПО за 2005 г. и за 2006 г. и дължим корпоративен данък в размер на 30842,47 лева и съответните лихви. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения за съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира заплащането на направените пред касационната инстанция разноски. "Радомир Метали" АД със седалище гр. Радомир, чрез пълномощника на дружеството адв. Таня Георгиева, е подало и частна жалба срещу определение № 1030 от 27 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 1201/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е допълнено решението в частта за разноските. Ответникът - директорът на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния си представител юрк. Ирина Кирова, изразява становище за неоснователност както на касационната, така и на частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административне съд София-град у образувано по жалба на "Радомир Метали" АД срещу ревизионен акт № 2900900290/25 март 2010 година, изменен с решение № 1330/1 август 2013 г. на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП София в частта относно установените резултати по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. С оспореното решение съдът е отменил оспорения пред него ревизионен акт в частта за установените резултати по ЗКПО (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. като: 1. Установеният с ревизионния акт отрицателен финансов резултат (данъчна загуба) за 2004 г. в размер на 3015736,75 лева, определена с решение № 1330/1 август 2013 г. на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП София на данъчна загуба в размер на 3769414,99 лева е определена на данъчна загуба в размер на 3900525,99 лева; 2. Установеният с ревизионния акт положителен финансов резултат (данъчна печалба) за 2005 г. в размер на 1438257,64 лева, определена с решение № 1330/1 август 2013 г. на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП София на 0.00 лв. (данъчна печалба) и дължим корпоративен данък в размер на 0.00 лв. е определена на 0.00 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 0.00 лв. и данъчна загуба в размер на 4389964,51 лева; 3. Установеният с ревизионен акт положителен финансов резултат (данъчна печалба) за 2006 г. в размер на 6462077,37 лева и съответно дължимия корпоративен данък в размер на 969311,63 лева, определен с решение № 1330/1 август 2013 г. на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП София на данъчна печалба в размер на 4595580,95 лева, съответно дължим корпоративен данък в размер на 689337,16 лева и съответните лихви е определен на данъчна печалба в размер на 205616,44 лева и съответно дължим корпоративен данък в размер на 30842,47 лева и съответните лихви. Предмет на касационната жалба са установяванията на първоинстанционният съд за дължими данъчни задължения от дружеството - касатор по ЗКПО (отм.) за 2005 г. и за 2006 г. В останалата си част решението на Административен съд София-град - касаещо установените данъчни задължения по ЗКПО (отм.) за 2004 г., като необжалвано е влязло в законна сила. Съдът е приел, че за 2004 г. следва да бъде възприето изложеното в заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза относно загубите за периода 2000 - 2004 г., както и направените корекции относно финансовия резултат. Правилно, според съда, е посоченото в заключението на вещото лице, че при определяне на намалението на финансовия резултат за 2005 г. на основание чл. 23, ал. 3, т. 10 от ЗКПО (отм.), органите по приходите не са взели предвид промените в 2002 г. и 2003 г., настъпили в резултат на решение № 6096 от 5 март 2011 г., постановено по адм. дело № 11851/2010 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменен ревизионен акт № 374/26 ноември 2004 г. по ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение със сумите съответно 1707106,00 лева и 1200106,85 лева за 2002 г. и сумата 3223533,00 лева за 2003 г. След възприемането на тези промени общата загуба е определена от вещото лице на 14805158,20 лева за 2003 г., а загубата за 2004 г. е определена в размер на 3900514,00 лева, включваща признатата в ревизионния акт загуба от 3015736,20 лева до 2003 г., допълнена с корекцията от решението на решаващия орган в размер на 753678,24 лева и корекцията от 131100,00 лева, съобразно решение № 6358 от 10 май 2013 г., постановено по адм. дело № 4857/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Съдът в оспореното решение е приел, че на основание чл. 23, ал. 3, т. 10а от ЗКПО следва да се намали финансовия резултат за 2005 г. за данъчни цели със сума в размер на 12338084,59 лева, формирана от загубите за периода от 2000 г. до 2004 г., включително при отчитане влиянието на решение № 6096 от 5 март 2011 г., постановено по адм. дело № 11851/2010 г. по описа на Върховния административен съд, финансовият резултат за 2005 г. следва да бъде в размер на 0.00 лв. и остава полагаща се загуба за 2006 г. от предходни години в размер на сумата от 6367588,65 лева, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (18705673,19 лева - 12338084,54 лева = 6367588,65 лева). Прието е също така, че не следва да бъдат признати разходите, описани в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, в размер на 1977624,14 лева, поради което финансовият резултат за 2005 г. следва да бъде 0.00 лева и оставаща полагаща се загуба за 2006 г. от предходни години в размер на 4389964,51 лева (или разликата между 6367588,65 лева - 1977624,14 лева). С остатъка от загубата до 2004 г. в размер на 4389964,51 лева според първоинстанционният съд следва да се намали финансовия резултат през следващата финансова година (2006 г.) по реда на глава четвърта от ЗКПО. За да стигне до тези изводи, съдът е възприел констатациите на органите по приходите и тези на директора на Д "ОДОП" относно непризнаване на разходите за скрап в размер на 1977624,15 лева за 2005 г. и 3871786,92 лева за 2006 г. Неправилни обаче са изводите в първоинстанционното решение относно финансовия резултат за 2005 г. След като същият е бил намален съгласно чл. 23, ал. 3, т. 10 ЗКПО (отм.) предвид разликите, които се получават в резултат на решение № 6096 от 5 март 2011 г., постановено по адм. дело № 11851/2010 г. по описа на Върховния административен съд за 2002 г. и 2003 г., съдът неправилно намалява размера на полагащата се загуба от предходни години в размер на 6367588,65 лева само със сумата 1977624,15 лева. Непризнатите разходи са за закупуване на скрап. Без да изложи мотиви, подкрепяйки изводите на органите по приходите и тези на решаващия орган, първоинстанционният съд счита, че не следва да бъдат признати разходите за скрап за 2005 г. Тези изводи са в противоречие както със събраните по делото писмени доказателства, така също и с изводите на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Основното обстоятелство, върху което административният съд изгражда изводите си е, че липсват данни от страна на дружеството да е удържан и внасян данък върху доходите на физическите лица във връзка с изплатените суми от продажбата на скрап, както и че не са декларирани доходи от конкретните физически лица за този период, за които да е внесен дължимият данък. Такива доходи за процесните периоди (2005 г. и 2006 г.) съгласно действуващото към този момент законодателство са били необлагаеми и следователно нито "Радомир Метали" АД е имало задължението да удържа и внася данък, нито физическите лица (доставчици на скрап) са били длъжни да декларират тези доходи и съответно да внасят данък. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗОДФЛ (отм.) не подлежат на облагане доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на доходите по б. "в" и по чл. 10, т. 8 и 9 от ЗОДФЛ (отм.), независимо от времето на придобиване. Доходите от продажба на скрап не са посочени в чл. 12, ал. 1, т. 1, б. "в", нито в чл. 10, т. 8 и 9 от ЗОДФЛ (отм.) и следователно са били необлагаеми. Ако органите по приходите са имали предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "г" на сега действуващия ЗДДФЛ, тя не е била в сила за процесния период. В отговор на въпроса за документална обоснованост и правилно отразяване на извършените стопански операции на сделките със скрап съгласно действуващата нормативна уредба - Закона за счетоводството, Закона за управление на отпадъците и т.н., вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза прави категорична констатация, че намиращите се по делото стокови разписки и разходни касови ордери отговарят на изискванията на Закона за счетоводството по отношение на първични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанските операции - т.е. издадените касови ордери са документално обосновани и съобразени с действуващата нормативна уредба. Това обстоятелство не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на решението му, което прави последното незаконосъобразно. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че разходите за скрап за 2005 г. са в размер на 1977624,14 лева. С тази сума следва да се намали полагащата се загуба от предходни години в размер на 6367588,65 лева и така да се определи дължимият корпоративен данък. Административният съд неправилно е намалил тази загуба от предходни години до размер на 4389964,51 лева (или разликата между сумата от 6367588,65 лева, намалена със сумата от 1977624,14 лева). Общият размер на загубите е 18705673,19 лева и е изчислен за периода 2000 - 2004 г., както е посочило вещото лице, чието заключение е възприето от първоинстанцинния съд в тази му част. Непризнатите разходи за скрап в размер на 1977624,19 лв. за 2005 г. обаче участват при формирането на данъчната печалба на "Радомир Метали" АД, която съгласно оспорения ревизионен акт е в размер на 123338084,54 лева за 2005 г. преди приспадане на загубите от минали години. Предвид тези констатации, настоящият състав приема, че определеният с решението на Административен съд София-град финансов резултат за 2005 г. в размер на 12338084,54 лева следва да бъде намален с извършеното увеличение за непризнати разходи за скрап в размер на 1977624,14 лева. По този начин той възлиза на 10360460,39 лева и от него, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 10а от ЗКПО (отм.), следва да се приспадне загубата от минали години в размер на 10360460,39 лева, като резултатът за годината е нулев (0.00) и остава полагащата се загуба за 2006 г. от предходни години в размер на сумата 8345212,80 лв. (18705673,19 лева - 10360460,39 лева). Първоинстанционният съд е потвърдил констатациите на органите по приходите и на решаващия орган относно непризнаването на разходите за скрап в размер на 3871787,92 лева за 2006 г., като е използвал същите констатации, както за 2005 г. Съдът не е коментирал основното обстоятелство, на което се позовават данъчните органи за непризнаване на разходите за покупка на скрап, а именно - доходите от тези сделки са били необлагаеми, защото и за 2006 г. е в сила разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗОДФЛ (отм.). Не е взето предвид и заключението на съдебно-счетоводната експертиза от проверката на първичните счетоводни документи - стокови разписки и разходни касови ордери, които отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и отразяват вярно стопанските операции по сделките със скрап между "Радомир Метали" АД и физическите лица - доставчици, а не "търговци", тъй като няма никакви доказателства за окачествяването им като такива правни субекти. Предвид изложеното определеният положителен финансов резултат за 2006 г. в размер на 4701022,90 лева следва да бъде намален с извършеното увеличение за непризнати разходи за закупуване на скрап в размер на 3871787,92 лева. Този финансов резултат възлиза на 829235,98 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 10а от ЗКПО (отм.) от него следва да се приспаднат загубите от минали години в размер на 829235,98 лева, като резултатът за годината е нулев и остава данъчна загуба от предходни години в размер на 7515976,82 лв., с която следва да се намали финансовият резултат през следващата финасова година (2007 г.). С оглед горното, решението на първоинстанционният съд в неговата обжалвана част - относно определените данъчните задължения на дружеството - касатор "Радомир метали" АД по ЗКПО за 2005 г. и 2006 г. като неправилно поради нарушение на материалния закон ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго по съществото на спора. Следва да бъде определен финансов резултат (данъчна печалба) за 2005 г. в размер на 0.00 лева и дължим корпоративен данък в размер на 0.00 лева и данъчна загуба в размер на 8345212,80 лева. За 2006 г. ще следва да бъде определен финансов резултат (данъчна печалба) в размер на 0.00 лева и дължим корпоративен данък в размер на 0.00 лева и данъчна загуба в размер на 7515976,82 лева. С оглед изхода на спора и отмяната на първоинстанционното решение в неговата обжалвана част, частната жалба срещу определение № 1030 от 27 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 1201/2014 г. по описа на Административен съд София-град, се преценява като основателна. Разноски по делото не се дължат на данъчния орган при този окончателен изход на спора. Определението следва да бъде отменено и въпроса с разноските да се реши по същество, като се отхвърли като неоснователно искането на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП София за изменение на решение № 8187 от 23 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 1201/2014 г. по описа на Административен съд София-град в частта му за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане, на касатора се дължи заплащането на направените пред касационната инстанция разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 60000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,