Решение № 15705 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12474/2014 г.

Решение № 15705 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12474/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кочо Честеменски" АД със седалище гр. Пловдив, чрез изпълнителния му директор Иван Незамов, срещу решение № 1292 от 8 юли 2014 г., постановено по адм. д. № 122/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ № 99-7060-02-10-35537/25 ноември 2013 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна община Царево изразява в представения по делото писмен отговор становище за неоснователност на касационната жалба. Другият ответник - началникът на СГКК - гр. Бургас, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на "Кочо Честеменски" АД със седалище гр. Пловдив срещу отказ № 99-7060-02-10-35537/25 ноември 2013 г. на началника на СГКК - гр. Бургас, с който е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ахтопол за извършване промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение вписания като собственик на поземлен имот с идентификатор 00878.501.597 и построените в него сгради с идентификатори 00878.501.597.1 и 00878.501.597.2. Съдът е приел, че при издаване на оспорения отказ не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е в съответствие с материалноправните разпоредби и поради това е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че към датата на постановяването на атакувания отказ - 25 ноември 2013 г., административният орган е бил длъжен да проведе процедурата по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, според чиято разпоредба одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки или се нанасят допълнителни кадастрални данни. Тези обстоятелства се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т.е. по общия исков ред. В случая не е спорно, че съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от община Царево, вписана в кадастралния регистър като собственик на процесните имоти. Неподписването на акта за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик е индиция за наличие на спор за материално право, което е пречка за вписване на исканото изменение. Законосъобразен и извода на административния съд, че не е налице хипотезата на изключението от общото правило, предвидено в нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, когато акт за непълноти и грешки не се подписва пряко от заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Както административният съд подробно е изложил в мотивите си, представеното при издаването на процесната заповед решение № 43 от 14 май 2009 г. по гр. д. № 49/2001 г. по описа на Районен съд Царево, не установява правото на собственост на жалбоподателя със сила на пресъдено нещо. В неговия диспозитив въобще липсва произнасяне относно титула на собственост на дружеството-жалбоподател и в този смисъл възражението в касационната жалба, че спорът за собственост е решен с влязло в сила съдебно решение, е неоснователно. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,