Решение № 6227 от 12.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Добрич, към Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Варна подадена чрез пълномощник, против решение 446/20.12.2022г. по адм.д. 517/2022 г. на Административен съд - Добрич, с което съдът е отменил негова заповед РД-14-3445/01.09.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.1, б а и т.4, б б , ал.2, т.1 и т.3 и ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че са доказани материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Иска отмяна на решението като неправилно. Претендира разноските по делото. Ответникът П. Пенев оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор.Иска присъждане на разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Административният съд - Добрич е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 01.09.2022 г. за спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози инспектор при РД "Автомобилна администрация" - Варна е констатирал, че на 10.08.2022г. в гр. Добрич П. Пенев, като водач на лек автомобил "Мерцедес", е извършил превоз на един пътник срещу възнаграждение, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници, заверено копие към лиценз на ЕО за автомобилен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоза на пътници. Договорката за плащане е изведена от дадените писмени обяснения на пътничката М. Кърнак на същата дата. Направените при проверката констатации са отразени в издаден акт за установяване на административно нарушение. Предвид установеното, с оспорената пред първоинстанционния съд заповед РД-14-3445/01.09.2022г. началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Добрич е приложил принудителни административни мерки "временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Ц 180", с рег. [рег. номер], собственост на П. Пенев, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца на основание чл.106а, ал.1, т.1, буква "а" и ал.2, т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 ЗАвтП, както и "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача П. Пенев до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, на основание чл.106а, ал.1, т.4, б. б и ал.2, т.3 ЗАвтП. При тези факти съдът е приел от правна страна, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, по силата на делегираните му правомощия за издаване на ПАМ по чл.106а ЗАвтП, в законоустановена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като не е доказано от фактическа страна посоченото от органа нарушение, за което да бъде приложена принудителната административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б. а и т.4 , б. б ЗАвтП, поради което го е отменил. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на принудителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвП. С оспорения административен акт органът се е позавал на чл.106а, ал.1, т.1, буква "а" и ал.2, т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 ЗАвтП и чл.106а, ал.1, т.4, б. "б" и ал.2, т.3 ЗАвтП. Съгласно тези разпоредби за преустановяване на административните нарушения се прилага като принудителна административни мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността; временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвП "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без удостоверение за регистрация е абсолютна. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, затова за извършване на обществен превоз на пътници законодателят изисква лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 ЗАвтП, за което отделно се носи административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на §1, т. 1 ЗАвтП ясно регламентира, че обществен е всеки превоз с моторно превозно средство срещу заплащане. Издаденият АУАН е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5 и чл. 91, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗАвП именно контролните органи на изпълнителната агенция са натоварени от закона с правомощието да осъществяват контролни функции по ЗАвП. В чл. 91, ал. 4 ЗАвтП изрично е посочено, че служителите на агенцията имат право да осъществяват непосредствен контрол за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници. Обосновано съдът е приел, че събраните по делото доказателства са оборили констатациите на органа, отразени в АУАН. Правилен е изводът, че с посочения в акта лек автомобил водачът не е осъществил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвП. По делото не е спорно, че автомобилът не притежава удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници по смисъла на цитираната правна норма. Както правилно е приел съдът, по делото не е безспорно установено, че с моторното превозно средство е извършен превоз на пътници срещу заплащане. Административният орган се е позовал единствено на обясненията на пътничката М. Кърнак. За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга. В съдебно заседание пред първоинстанционният съд допуснатата до разпит свидетелка М. Кърнак е изложила твърдения, които кореспондират с даденото от нея пред органа писмено обяснение. Изложените от нея обстоятелства, че е в близки отношения с водача и превозът е бил услуга между познати, без да има никаква уговорка за пари и без да е извършвала плащане за това, не са оборени по надлежния ред. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че в спора не е установено по категоричен начин извършване на обществен превоз на пътници срещу заплащане от страна на адресата на акта. Пътничката не е имала уговорка за заплащане на услугата, нито е заплатила, нито е имало искане от водача за плащане по съответна сума. Приетите от органа фактически констатации, които да изпълват хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т.4, б. б ЗАвтП за прилагане на предвидените в правната норма принудителни административни мерки, не са доказани по несъмнен начин в производството. Поради това, като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на П. Пенев следва да бъдат присъдени съдебни разноски за производството в размер на 1000 лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 28.04.2023 г. лицето е заплатило изцяло и в брой на адвокат В. Кирилов договореното възнаграждение. В писмено становище от 26.05.2023 г. пълномощникът на касатора е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, без то да бъде обосновано. Настоящият съдебен състав приема възражението за неоснователно, доколкото същите са в размер, съобразен с минимално определения в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд