Решение № 4380 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение 189/08.06.2023 г., по адм. дело 53/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, поправено с решение 321/05.10.2023 г., по адм. дело 53/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменен Ревизионен акт Р-16001619005024-091-001/26.08.2020 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, в частта за установени задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за периода февруари 2015 г. -декември 2016 г. в общо размер на главниците 2 434.35 лв. и лихви в размер на 1 118.31 лв., потвърден с Решение 610/07.12.2020 г. на Директор дирекция ОДОП гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции и за държавна такса. Ответникът С. Стоянов нередовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител адв. М. Соколов, оспорва жалбата в представени писмени бележки и моли за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението обаче е неправилно. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган и във връзка с издаването му са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожност на РА. Приел е, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила, но РА бил издаден в противоречие с материалния закон. С оспорената част от РА на ревизирания субект са определени задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за периода февруари 2015 г. -декември 2016 г. в общо размер на главниците 2 434.35 лв. и лихви в размер на 1 118.31 лв. Не следва да бъде споделен изводът на съда относно приложимото законодателство за задължителните осигурителни вноски съгласно чл.13 §2, б.а от Регламент 883/2004год. От доказателствата по делото следва обоснованият извод, че ревизираното лице е осъществявало през ревизирания период дейността си в две държави-членки на ЕС/Великобритания и България/ и е осъществявало дейността и в България за конкретния период 2015-2016год. Същият е развивал у нас дейност като собственик и управител на ЕООД по управление и контрол на дружеството, която дейност се счита за полагане на личен труд в дружеството. Упражняването на трудова дейност е всяко действие на съдружника имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството-сключване на договори, подписване на финансови документи и др. От доказателствата по делото е видно че всички дейности включително и по оперативното управление на дружеството Алто Маре ЕООД са осъществявани лично от Стоянов. През горепосочения период са били сключвани договори за заем, както и сделки с недвижими имоти чрез участие в публични търгове, документи за участие в които ревизираното лице е изпращало чрез лицензиран пощенски оператор от гр. София, а не от Великобритания. Безспорно се доказва по делото, че действията по осъществяване на покупко-продажбите са извършвани лично от ревизираното лице. Когато физическото лице е собственик и управител на ЕООД, но няма определено възнаграждение за упражняваната управленска дейност, то следва да се осигурява като самоосигуряващо се лице по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Дейността на собственик и управител на ЕООД по управление и контрол на дружеството се счита за полагане на личен труд в дружеството. С оглед на това, съдът неправилно е приложил критериите, посочени в чл.14, §8 от Регламент 987/2009год. за преценка в коя държава членка се извършва значителна част от дейностите като самостоятелно заето лице през ревизирания период. Безспорно е установено в хода на ревизионното производство, че доходът на ревизираното лице за 2015год. във Великобритания е 41 241.00лева, докато в България възлиза на 54 600лева, т.е. доходът придобит в България е значително по-голям от дохода придобит във Великобритания. Съдът е пропуснал да съобрази и другите критерии по Регламента касателно определяне на държавата в която се осъществяват значителна част от дейностите на лицето, а именно оборота, работното време и броя на предоставените услуги. Първоинстанционният съд неправилно се е позовал в мотивите на постановения акт на Тълкувателното решение 2/2022год., тъй като същото е неотносимо по настоящия казус. В настоящия случай органа по приходите е постановил дължимост на допълнително установените осигуровки на основание упражнявана трудова дейност по смисъла на КСО, а не на основание укрити доходи. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 2 649, 64 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,