Решение № 15157 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12543/2012 г.

Решение № 15157 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12543/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на Чавдар Бурнаски и министъра на вътрешните работи срещу решение 10563 от 18.07.2012 г. по адм. д. № 9098/2011 г. на Върховния административен съд. Заключението на прокурора е, че жалбата на министъра на вътрешните работи следва да се остави без уважение. Жалбата на физическото лице е допустима в частта за разноските, но следва да се остави без уважение. Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия приема, че касационната жалба на Чавдар Бурнаски е недопустима, а на министъра на вътрешните работи е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отменил заповед рег. № К-9997/27.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на Чавдар Стоянов Бурназки е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. За да постанови решението си съдът е приел, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, предвидени в закона. На основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК оспорената заповед подлежи на отмяна. По жалбата на Чавдар Бурнаски. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. С касираното решение е уважено оспорването на заповедта на министъра на вътрешните работи т. е. то не е неблагоприятно за този касатор, което ще рече, че същият няма правен интерес от обжалването. Ето защо касационната жалба на Чавдар Бурнаски следва да се остави без разглеждане и производството по делото прекратено относно тази касационна жалба. Съгласно чл. 229, ал. 2 АПК решението в тази част, което е определение, не подлежи на обжалване. По жалбата на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 246, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Правилно тричленният състав е приел, че независимо, че формално отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, заповедта не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Бурназки, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Описани са подробно задържането на жалбоподателя, повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни обществени ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на институцията. Както задържането, така и медийните публикации във връзка с него, които го правят обществено достояние, са факти, настъпили извън волята на служителя. Взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда и повдигнатото обвинение не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала. Изводът за нарушение на правила от ЕК е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъплението, за което е обвинен, и това обуславя негативната оценка на органа в морален план. Упражнената спрямо служителя държавна принуда и медийния отзвук не заместват обаче мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на морално-етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени, т. е. в тази част на акта липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В случая обаче, при презумпция за невиновност до доказване на противното, в едно административно дисциплинарно производство, при неприключило наказателно такова с влязла в сила присъда, е прието за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Само това обстоятелство води органа до заключението, че е налице деяние на Бурназки, което е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в МВР, станало е обществено достояние и е уронило престижа на институцията. Липсват преки или косвени доказателства в административната преписка за съпричастност на жалбоподателя към инкриминираното деяние и тъй като уволнението му е изцяло заради участие като посредник при предаване на подкуп на съдия, то при това положение не може да се приеме за доказано от дисциплинарно-наказващия орган, че служителят не е спазил изискванията на чл. 6, т. 2 и чл. 58 от ЗМВР и не е съобразил поведението си с цитираните точки 7, 8, 12, 34 и 36 от Етичния кодекс. Не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, доколкото конкретни действия от страна на служителя в разрез със служебните задължения, насочени към улесняване и извършване на престъпление, не са установени. Правилно тричленният състав е отменил заповедта, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия