Решение № 10265 от 14.11.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт А. Иванова. Жалбата е срещу решение 411 от 09.03.2022г. /неправилно посочено в касационната жалба 09.02.2022г./, постановено по адм. дело 921/2021г. от Административен съд Благоевград. С него по жалба на ЕТ "К. Ижбехова" е отменено решение за налагане на финансова корекция 01/312/03004/3/01/04/02 от 15.09.2021г., издадено от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е определена окончателна финансова корекция в размер на 162 824.74 лева, представляваща 100% от размера на отпуснатата финансова помощ по договор 01/312/03004 от 10.10.2014г. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., с предмет на инвестицията СМР и обзавеждане на къща за гости . С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде оставен в сила обжалваният административен акт. Претендира се заплащане на разноски за две съдебни инстанции. С писмена молба от 30.09.2022г. е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на ответната страна. Ответникът - ЕТ "К. Ижбехова", чрез процесуалния си представител адв.П. Ненов, в съдебно заседание и с представена в него писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане същата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е в несъответствие с материалния закон и е необосновано, въз основа на което, счита че следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение 411 от 09.03.2022г., постановено по адм. дело 921/2021г. от Административен съд Благоевград, по жалба на ЕТ "К. Ижбехова" е отменено решение за налагане на финансова корекция 01/312/03004/3/01/04/02 от 15.09.2021г. /изх.01-6500/7940#20/, издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е определена окончателна финансова корекция в размер на 162 824.74 лева, представляваща 100% от размера на отпуснатата финансова помощ по договор 01/312/03004 от 10.10.2014г. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., с предмет на инвестицията СМР и обзавеждане на къща за гости . За да отмени обжалваното решение за налагане на финансова корекция първоинстанционният съд е приел, че решението на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съобразно чл.59 от АПК. Съдът е приел също, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Административния съд не е кредитирал доводите за нищожност, тъй като съобразно чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ , поради нарушение на бенефициентите, се установява с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. На следващо място съдът е приел, че административния акт е издаден в противоречие с материалния закон. Приел е, че неправилно административния орган счита, че в бизнес-плана, представен с проекта са заложени финансови показатели, въз основа на които проектът е определен за допустим и е последвало подписване на договор и отпускане на субсидия, като в последствие е установено, че тези показатели не са постигнати. За да достигне до този извод съдът е приел, че няма заложени изисквания в действащите правни норми, нито в подписания договор за постигане на точно определени стойности от приходите. Прието е, че приходите са икономическа прогнозна стойност на функционирането на дейността и като такъв не може да послужи за извършване на неправомерен разход, а оттам да послужи за нанасяне на вреда. Според съда разходите от бюджета на Съюза са отпуснати за точно определени инвестиции, описани в Приложение към договора и това са обектите обект на финансиране, а приходите са в резултат на работеща инвестиция, въз основа на което е направен извода, че неоснователно е прието, че е налице нарушение по т.4.12 от договора. Прието от съда е, че следва да се направи преценка за изпълнение на одобрената инвестиция, доколкото разходите са били използвани по предназначение. А прогнозите за приходите от тази инвестиция имат значение при преценка на икономическата жизнеспособност и устойчиво развитие. Въз основа на което съдът е приел, че реализирането на по нисък размер на приходите в сравнение с предвидените по бизнес-план, не съставлява нарушение на т.4.12 от договора, тъй като според заключението на вещото лице, от трите проверявани пълни финансови години неизпълнението на заложените в бизнес-плана приходи не е под 20% в продължение на две или повече последователни финансови години. На следващо място административният съд е счел, че не е налице нарушение по т.4.18 от договора. На първо място административния съд е възприел заключението на вещото лице, според което икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта се оценява чрез изчисляване на четири показателя съгласно Наредба 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /Наредба 29/11.08.2008г.; Наредба 29/2008г./, като същите се изчисляват по нормативно определена формула за целият срок на проекта и не е било възможно да бъдат оценени за по кратък период. На второ място съдът е установил, че административния орган не е взел предвид обстоятелството, че до 2014 год. в Община Гърмен не е имало регистрирани къщи за гости, а за процесните три години има регистрирани такива. Както и че извършването на проверка за жизнеспособността на инвестицията следва да се съобрази с целта, предвидена в бизнес плана, която е изграждане на къща за гости в [населено място]. Съдът е приел, че при определяне на размера за възстановяване на средствата трябва да бъде спазена разпоредбата на чл.43, ал.2 от Наредба 29/11.08.2008г. Въз основа на което е приел, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но със следните коригиращи мотиви и диспозитив: Преди всичко следва да се посочи, че в хода на административното производство по издаване на процесното решение за налагане на финансова корекция е допуснато процесуално нарушение. С оспорвания пред административния съд административен акт (решението за налагане на финансова корекция) неправилно са смесени две различни процедури от една страна по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) заглавие преди изменението му с ДВ бр.51 от 2022г., и от друга страна по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба 29/11.08.2008г. По аргумент от §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция обн. в ДВ бр.101 от 22.12.2015г.; така и в изм. в ДВ бр.2 от 03.01.2018г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал.1, а това е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба 29/11.08.2008г., която е а издадена на основание §35, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /според §2 от ПЗР на Наредба 29/, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба 29/11.08.2009г. има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, с който са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл.46 от Наредба 29. Следователно в процедура по проверка на сключения договор и в изпълнение на мярка 312, за която е приложима Наредба 29/11.08.2009г., следва да се приложи реда именно по тази наредба. Доколкото обаче в процесния административен акт са изложени фактически и правни основания и по относимите разпоредби на Наредба 29/2008г., то допуснатото процесуално нарушение следва да се счете за несъществено. Безспорно по делото е, че на 10.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ "К. Ижбехова" е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за изграждане на къща за гости в [населено място]. Според чл.1.1 от него Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект 01/312/03004 от 31.05.2013г. Съгласно легалната дефиниция, дадена с §1, т.19 от ДР на Наредба 29/2008г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл.26, ал.1 от Наредбата). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредбата /чл.16, ал.2/. В Допълнителната разпоредба към Наредбата §1, т.6 и т.26 са описани значенията на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. В приложения бизнес план едноличния търговец е заявил, че с изграждане на къщата се предвижда да се назначат трима души. Заложени са също така и конкретни финансови параметри в раздел Финансово икономически статус-приходи и разходи. От анализа на цитираните норми, договора, бизнес плана и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, а именно за три пълни финансови години 2016г., 2017г. и 2018г. ползвателя е реализирал под 20% от заложените приходи. Следователно изпълнението на заложените в бизнес плана приходи е под 20% за три пълни финансови години, както и че при направена административна проверка са наети две лица, а в одобрения към заявлението за подпомагане бизнес план е предвидено разкриване на три броя работни места. Като е приел, че в действащото законодателство не е нормативно установено изискване за постигане на точно определени стойности, както и че посочените стойности на приходите в бизнес плана имат прогнозен характер, съдът е постановил едно необосновано решение. Във всички случай бизнес планът е задължителен, а не прогнозен, който смисъл е приел административния съд. От правилния прочит на разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба 29/2008г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дейност на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договора, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрените инвестиционни разходи, както и че ползвателя е длъжен за спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В обжалваното решение административния съд необосновано е приел, че предмет на одобрената инвестиция е единствено обекта на финансиране, т.е. Построяването на къщата за гости. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради и обзаведе къщата за гости, за което му е отпусната финансова помощ, но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 312 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл.2 от Наредба 29/2008г. Построяването и обзавеждането на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В т.8.1 е отразена отговорността на ползвателя на помощта при неизпълнение на договорни или нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, като изрично е посочено, че се прилагат санкциите определени в чл.46 и 47 от Наредба 29/2008г. Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба от Наредба 29/2008г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно ал.2 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. При тази нормативна уредба и предвид коментираните по-горе разпоредби от сключения между страните договор, административният съд неправилно е приел, че изискване за постигане на точно определени стойности от приходи няма заложени нито в действащите правни норми,нито в подписания договор... . На следващо място правилно е установено от административния орган, че ползвателят не е постигнал заявения ангажимент, свързан с броя трудово наети лица. Установеното от административния орган, че ползвателя за три пълни финансови години е наел две лица, а съобразно одобрения бизнес план същите е трябвало да са три, което е довело до нарушение на чл.16, ал.2 от Наредба 29/2008г., според която е предвидено, че бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2. А една от тези цели е съгласно чл.2, т.1 от Наредба 29/2008г. подпомагат се проекти, които допринасят за постигане цели на мярката. Целта на мярката е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. Според §1, т. 26 от Наредба 29/2008г. е дадено легално определение на понятието "Устойчива заетост" е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. Настоящият касационен съдебен състав приема, че за това нарушение правилно е определен и размерът на подлежащата на възстановяване сума 10 % от предоставената финансова помощ, за което са изложени и обосновани мотиви в оспорения административен акт. Предвид липсата и на касационни оплаквания за това нарушение не е необходимо да се излагат допълнителни мотиви относно това нарушение и подлежащата на възстановяване сума за него. Неправилно е определена обаче подлежащата на възстановяване сума за другото установено нарушение за непостигнатите финансови показатели за къщата за гости. В тази насока правилни са изводите на административния съд относно липсата на изложени основания по чл.46, ал.2 от Наредба 29/2008г. /погрешно посочен чл.43, ал.2/ относно разпореденото връщане на 100% от получената финансова помощ. Според тази разпоредба Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. В случая, в административния акт такива основания не са изложени .В решението за налагане на финансова корекция единственото относимо е посочването на чл.46, ал.2 от Наредба 29/2008г., но липсват мотиви за определения размер на корекцията от 100% от получената финансова помощ. Следва да се посочи, че за определения размер от 100% от получената финансова помощ не могат да послужат разработените и утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП . С разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон. В настоящият случай разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП не е приложим, тъй като съгласно гореизложеното в настоящият случай ЗУСЕСИФ не е приложим. Оспореното решение не е и акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл.27, ал.7 от ЗПЗП), породи което коментираните правила и на това основание не могат да намерят приложение. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че по отношение на безспорно установеното първо нарушения, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, неправилно размерът на финансовата корекция е определен в размер на 100 % от получената финансова помощ. Административния орган, анализирайки констатираното нарушение, е наложил корекцията без да съобрази коректно тежестта на нарушението. От данните по делото се установява, че заявената инвестиция е изпълнена. За разлика от други подобни случаи, по настоящия казус къщата за гости е напълно функционираща и през целия период от израждането й има реализирани нощувки. Видно е, че не е налице бездействие от страна на ползвателя на помощта, установено е частично изпълнение на заложените параметри. Установени са и частично обективни причини за неизпълнените показатели за приходи, дължащи се на нарастване на къщите за гости в населеното място, където е изпълнена инвестицията след нейното изпълнение. При прилагане на критериите по чл.46, ал.2 от Наредба 29/2008г., извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като пълно неизпълнение, както неправилно е приел административния орган. По отношение на второ нарушение правилно е определен размерът на финансовата корекция. С оглед изложените допълващи и коригиращи мотиви, обжалваното решение на Административен съд -Благоевград следва да бъде оставено в сила. Обжалвания съдебен акт следва само да се допълни с диспозитив по чл.173, ал.2 от АПК - преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне за определяне размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени за получената финансова помощ, при спазване на дадените указания от съда. При този изход на спора и в съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. На основание чл.143, ал.3 от АПК своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение се явява основателно и доказано, предвид данните в представения на л.22 от делото договор за правна защита и съдействие, установяващ действително плащане на договореното в размер на 4150 лева адвокатско възнаграждение и списък на разноските. Същевременно е направено възражение за прекомерност, основано на чл.78, ал.5 ГПК, което настоящата инстанция, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, както и съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева, намира за основателно. Съдът намира заплатеното от страната възнаграждение за адвокат за прекомерно, поради което и на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.144 от АПК намира, че касационния жалбоподател следва да бъде осъден да го заплати в редуцирания размер на 500 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,