Решение № 10438 от 16.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез главен юрисконсулт Е. Егов, срещу Решение 102 от 27.05.2022 г., постановено по адм. д. 137 по описа на Административен съд Ямбол (АС Ямбол) за 2022 г. С него е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-19-0094891 от 15.04.2022 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания послужили за издаването й. Срокът на действие на мярката от 14 дни е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и е под максимално предвидения в разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Касационният жалбоподател счита за неправилно приетото от съда, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона, тъй като при издаването й не са съобразени всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената ЗНПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът Община Елхово, представлявана от П. Киров кмет на Община Елхово, чрез гл. юрисконсулт Д. Трендафилова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Община Елхово срещу ЗНПАМ ФК-19-0094891 от 15.04.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, на Община Елхово е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект обреден парк, находящ се в гр. Елхово, извън регулация, стопанисван от Община Елхово и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 04.04.2022 г., в 11:00 часа, проверка на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС обреден парк, находящ се в гр. Елхово, извън регулация, стопанисван от Община Елхово. При това, при контролна покупка на 1 брой кръст на стойност 10,00 лв. и заплащането им в брой от член на проверяващия екип, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) или касова бележка от кочан. Направен е опис на паричните средства в касата и е попълнена декларация от лицето, работещо в обекта. Отпечатан е дневен финансов отчет X 0001216 от 04.04.2022 г., от който е видно, че извършената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка сер. АА, 0094891 от 04.04.2022 г. Впоследствие при същата фактическа обстановка е съставен АУАН F648575 от 13.04.2022 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 АПК. Направил извод, че безспорно от Община Елхово е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДДС и приложимата Наредба Н 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредба/та). За да отмени оспорената заповед, съдът обосновал извод, че определеният от приходния орган срок на наложената ПАМ не съответства на целите по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и същата се явява несъразмерна на констатираното нарушение. В тази насока са изложени съображения, че посочените в мотивите на заповедта обстоятелства относно създадената в обекта организация на работа и среднодневния оборот, при съобразяване на вида на обекта обреден парк, който е със специфичен тип дейност, са изцяло бланкетни. Прието е още, че изложените в заповедта мотиви относно срока, без да е обсъден видът и характерът на дейността, са абстрактни поради липсата на съпоставимост спрямо тежестта на нарушението и последиците от него. Според съда не е ясно как е определен срокът на действие на ПАМ, като не се установява кои са били значимите обстоятелства при определянето му и каква е била тяхната тежест за извършване на преценката. В заключение е прието, че актът е издаден при липса на преценка относно баланса между личните и обществените интереси, поради което съразмерността по чл. 6 АПК на мярката е нарушена. Изложени са мотиви, че продължителността на срока на ПАМ е необоснован и засяга права и законни интереси на адресата в по голяма степен от най необходимото за целта, за която тя е наложена. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото липсва спор относно фактите. Установената фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон и след анализ на доказателствата е направил правилни и обосновани правни изводи. В случая не е спорно между страните по делото, че при извършената проверка на 04.04.2022 г. в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС обреден парк, от търговеца, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. кръст на стойност 10 лв., не е издадена фискална касова бележка. Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез издаването на фискален бон е основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я наложи или не. В казуса, както правилно е съобразено от първоинстанционния съд, спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на спорната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение, дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Обосновано решаващият съдебен състав е акцентирал, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В контекста на съдебния контрол по чл. 169 АПК, правилно АС Ямбол е възприел формулираните в административния акт мотиви като формални. Те не представляват и не може да се възприемат като конкретни съображения относно срока на ПАМ. В този смисъл те не обосновават индивидуализацията на срока на мярката около средния размер. Единственият конкретен факт, сочен от органа, е среднодневният оборот от 43,00 лв. Той обаче е само декларативно посочен в акта и по никакъв начин не е съотнесен към стойността на покупката. Стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането й, в това число относно срока. В казуса срокът на наложената ПАМ от 14 дни не е съобразен с тежестта на нарушението, вида на търговския обект (обреден парк), осъществяваната търговска дейност (засягаща специфични житейски ситуации), както и с липсата на данни за други нарушения от същия вид или за извършени от адресата й други нарушения на финансовата дисциплина. Наред с това, не са описани видът и начинът на организиране на дейността в проверявания обект. Не става ясно също така каква промяна в организацията е дължима, вкл. предвид данните от проверката, че в обекта е монтирано и работещо фискално устройство. Правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че при издаването на ЗНПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност. При това административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Правилна е направената в обжалваното решение преценка, че в случая административният орган е издал процесната ЗНПАМ, без да извърши такава за наличието на баланс между личните и обществени интереси. Мотивите на административния орган се ограничават само до наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането на ПАМ. Съразмерността на конкретната мярка, наложена на Община Елхово, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като срокът за налагането й не е обоснован. Впрочем, като резултат, прилагането на спорната ПАМ е възможно да доведе до накърняване и на обществения интерес (на жителите на общината), както правилно е съобразил това и първоинстанционният съд. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Община Елхово сума в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение