Решение № 11600 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милки Груп Био ЕАД, ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], чрез адв. С. Желязкова, против Решение 4001/06.02.2025 г., постановено по адм. дело 7035/2021 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е изложил мотиви защо не приема заключението от съдебно-химичната експертиза (СХЕ) и погрешно е възприел, че няма налични проби от вноса. Счита че искането на дружеството за поставяне на допълнителни задачи към експертизата следвало да бъде допуснато. Развива подробни аргументи по отношение методите и изследването на процесната стока от Централната митническа лаборатория. Отправя искане за отмяна на съдебното решение, при което положение делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за изясняване на фактите или в условията на евентуалност, процесният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът директор на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници , чрез юрк. Кацарова, оспорва касационната жалбата по съображения в писмения отговор и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, без да излага конкретни съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд София-град е било Решение 32-189380/15.06.2021 г. на директора на ТД Южна морска (сега Митница Бургас), с което е определен нов тарифен код по ТАРИК 1517 90 99 90, на стоката по митническата декларация (МД) MRN 20BG001007025260R7/11.11.2020 г., в резултат на което на основание чл. 77, § 1 и § 2 във вр. с чл. 85, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54, ал. 1 ЗДДС са определени вносно митническо задължение в размер на 50 398,30 лв. и ДДС в размер на 73 833,73 лв., като за допълнително заплащане са посочени мито в размер на 22 049,16 лв. и ДДС при внос в размер на 4 409,85 лв., ведно със съответните лихви на основание чл. 114 Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Съгласно установените факти от административния съд по делото, на 11.11.2020 г. Милки Груп Био ЕАД е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока, описана като ,,RBD IFFCO HQPO 36/39 палмова мазнина в разфасовки от 20 кг. - 226 600 кг. , с код по ТАРИК 1511 90 99 00, произход Малайзия и митническата стойност в размер на 314 989,37 лв. Представените документи към МД са отбелязани в решението търговска фактура, опаковъчен лист, анализен сертификат, здравен сертификат, фитосанитарен сертификат, сертификат за произход и коносамент. При извършена документална проверка на стоката не са установени несъответствия. В хода на осъществения последващ контрол от митническите органи е възложен анализ на проба от стоката в ЦМЛ. Съставени са Акт 2-274А г. и протокол от 12.11.2020 г. за вземане на проба в присъствието и със съгласието на представител на декларатора - служител на Еврокарго ЕООД. Въз основа на заключението на МЛЕ 08_21.12.2020/23.02.2021 г. митническият орган е приел, че декларираният в МД код от позиция 1511 от КН е некоректен и стоката се различава от обикновените рафинирани палмови масла. С оглед на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС) е направен извод за относимост на стоката към позиция 1517, обхващаща хранителните препарати, получени от една единствена мазнина (или от нейните фракции) или от едно масло (или от неговите фракции), дори хидрогенирани, които са били обработени чрез емулгиране, разбиване, текстуриране и др. Адресатът на акта е бил уведомен за заключението на МЛЕ и становището на митническите органи във връзка с предоставената му възможност да изрази несъгласие с констатациите, което е сторено от негова страна. В хода на съдебно производство са приети писмените доказателства от административната преписка и допълнително представени от страните, както и заключение на СХЕ, изготвено от инж. А. Димитров. Отговорите на вещото лице са поместени в констативната част на решението. От правна страна първостепенният съд е приел, че митническото решение е издадено от компетентен орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Концентрирал е спора върху преценката за тарифното класиране на стоката по процесната МД в декларираната от жалбоподателя позиция 1511 от КН или както е посочил административният орган в позиция 1517 от КН. Съгласно мотивите, в тежест на митническия орган е да установи дисквалифициращите твърдения по отношение на нейните характеристики и качества, водещи до възникване на допълнителните публични задължения. От разпоредбата на чл. 49 АПК не следва изискване за акредитиране на лабораторията, на която се възлага експертизата. С оглед преюдициалната практика на Съда на ЕС по дело С-292/22 и резултатите от МЛЕ, съдът е отхвърлил оспорването на Милки Груп Био ЕАД. Направеният извод е, че внесеният продукт съставлява палмов шортънинг и не следва да се класира в декларирания от жалбоподателя код от позиция 1511 от КН. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за законосъобразност на оспоренoто Решение 32-189380/15.06.2021 г., който е в съответствие с изяснените факти и съвкупната оценка на доказателствата по делото. Оплакванията на касатора не се установяват при проверката на събрания доказателствен материал. Предметът на правния спор по делото касае преценката относно тарифното класиране по позиция 1517 от КН на стоката, описана в МД с MRN 20BG001007025260R7/11.11.2020 г. като ,,RBD IFFCO HQPO 36/39 палмова мазнина в разфасовки от 20 кг. - 226 600 кг. , произход Малайзия. Според правилата за тълкуване на КН (Общо правило 1), тарифното класиране на стоките се определя съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите от тази номенклатура, като в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства. Последното е залегнало в константната практика на СЕС - решение по дело C725/21, т. 28, решение по дело С-292/22, т. 38 и др. Съгласно т. 2 от диспозитива на решението по дело С-292/22: Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че: при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери. Приложимостта на решението на Съда на ЕС по дело С-292/2022 г. в настоящото производство е несъмнена предвид аналогичната фактическа и правна обстановка. При съобразяване на изяснените по-горе факти и обстоятелства са издържани изводите на първоинстанционния съд за доказаност на основанията за промяна на декларирания тарифен код от позиция 1511 и съответно за класиране на стоката с код по КН/ТАРИК 1517 90 99 90. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Във връзка с твърденията, че дружеството разполага с проба от вноса и за липсата на основание да не бъде кредитирано заключението на СХЕ, изготвено от вещото лице Димитров, е необходимо да се отбележи, че първоначално от страна на ответника е било поискано извършване на допълнителна СХЕ. Същото е оттеглено предвид изявленията на процесуалния представител на жалбоподателя в с.з. на 26.09.2022 г. (във връзка с водено производство пред районен съд по същата МД) и с.з. на 09.10.2023 г., че не разполага с друга проба от стоката. На този етап са дадени обяснения, че взетата проба по протокола от 2020 г. е извън годността си и дори да е налична, то стоката гранясва, променят се пероксидното и йодното число, което води до неточни резултати. Впоследствие с молба от 29.10.2024 г. от процесуалния представител на жалбоподателя е било заявено, че дружеството разполага с проба от процесния внос и е направил искане за провеждане на допълнителна СХЕ, но под условието да не бъдат назначавани като вещи лица Т. Илиева, С. Момчилова и М. Колева, а ако все пак бъдат назначени е направено искане за отвода им и като се ангажират специалисти от УХТ, гр. Пловдив проф. Г. Иванов, проф. П. Моллов. Следователно приетата СХЕ по делото правилно не е ценена от съда в съответствие с изискването на чл. 202 ГПК и са възприети резултатите от МЛЕ 08_21.12.2020/23.02.2021 г. От приобщените доказателства с административната преписка безспорно се установява фактът на изтичане на срока на годност на продукта към настоящия момент. В случай, че административният съд бе допуснал допълнителна СХЕ или такава да бъде извършена впоследствие по това дело, то достоверността на крайните резултати ще бъдат поставени под въпрос. При липсата на доказателства в противна насока, правилно административният съд е приел установяванията от ЦМЛ относно консистенцията на продукта след изследване с пенетрометър, в съответствие с лабораторна процедура РАП_66 и метода Сс 16-60 на AOCS. Същият правилно е приет от АССГ за подходящ метод, въз основа на който е доказано наличието на допълнителна обработка. Констатациите на СХЕ по делото имат изцяло методологичен характер и в случая не разколебават данните и изводите на експертизата, въз основа на която е издаден процесният административен акт. След проверка на заявените касационни пороци от страните и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 200 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,