Решение № 697 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2008 г.

Решение № 697 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Ц. против решение № 2* от 11.12.07 г. по гр. дело № 377/07 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставенов сила решение № 93 от 28.02.07 г. по гр. дело № 2864/04 г.на Врачанския районен съд. С него е уважен предявения от П. И. П. против Ц. П. Ц. установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), като е признато за установено по отношение на ответника, че недвижим имот, представляващ стопанска сграда с площ от 329.82 кв. м., находяща се в м. Елака в землището на гр. К., в имот. № 0* (целият от 4.688 дка) по плана за земеразделяне на гр. К., е собственост на ищцата. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и искът - отхвърлен. Ответницата по касационната жалба П. П. моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмена защита. Останалите ответници по касационната жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното:. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата П. се легитимира като собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 101/19.09.2000 г., сключен между нея и третите лица - помагачи М. и Д. П. Продавачите се легитимирали като собственици на сградата ч. придобиването й от проведен търг с тайно наддаване, обявен от О. управител на област В., за закупуване на имоти- държавна собственост. Съдът е приел, че не е оборена удостоверителната сила на представения по делото АДС № 38/30.06.99 г., с който процесната сграда, бивша собственост на ТКЗС, била актувана като частна държавна собственост, поради което е направен извод, че е изпълнен фактическия състав на продажбата на държавно имущество ч. търг, М. и Д. П. са придобили сградата от собственик, следователно ищцата също е станала собственик, тъй като й е прехвърлено право, съществуващо в патримониума на праводателите й. По отношение на ответника Ц. въззивният съд е приел, че същият не може да противопостави на ищцата права върху сградата, тъй като признатите му за възстановяване в стари реални граници със съдебно решение по гр. дело № 712/93 г. 16 дка земеделски земи, са му дадени от ОСЗГ в имот № 0*, който е в близост с имот. № 0*, където се намира процесната сграда, но не съвпада с него по граници и не включва площта на посочения имот в своята площ. Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) Формираният във въззивното решение извод за основателност на предявения положителен установителен иск за собственост е в съответствие със закона и доказателствата по делотостановено е по несъмнен начин, че ищцата се легитимира като собственик на процесната стопанска сграда въз основа на валидна сделка - договор за покупко-продажба, материализирана в нот.акт № 101/00 г. В тази връзка неоснователни са доводите на касатора, че сделката е нищожна, тъй като продавачката М. П. е несобственик. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не може да се противопостави на действителния собственик, а в случая касаторътне е доказал правото си на собственост по силата на земеделската реституция върху имот № 0*, в който е построена процесната сграда, за да претендира права върху нея по приращение. От заключението на техническата експертиза е установено, че с плана за земеразделяне на землището на гр. К. на касатораЦ. като наследник на П. А. са отредени имоти с № 0* и № 0*, които не са идентични с имот № 0*, в който се намира процесната стопанска сграда. Ето защо в съответствие с разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ теренът и процесната сграда, бивша собственост на ТКЗС, са актувани като държавни. Обосновано въззивният съд е приел по реда на косвения съдебен контрол, че решаващият съд по административноправния спор по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ не е компетентен да определиреалните граници върху терена на земеделските земи, правото на собственост върху които признава за възстановимо, а това правомощие принадлежи само на поземлената комисия, предоставено й по силата на закона - чл. 18г от ППЗСПЗЗ. Ето защо, правилно е прието, че по силата на покупко-продажбата с нот.акт № 101/00 ищцата е станала собственик на процесната стопанска сграда, тъй като и праводателите й са били собственици. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.