Решение № 5626 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5987/2011 г.

Решение № 5626 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5987/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД против решение № 1014 от 7.03.2011 г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм. д. № 5964/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 290900428/17.02.2010 г., издаден от ТД "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 993/9.07.2010 г. на дирекция "ОУИ"-София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът-дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител по делото изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че съдът е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, в резултат на което е направил обоснованите изводи, че ремонтът на покрива на подстанцията е реално осъществен, но не се доказва, че той е извършен именно от издателя на процесната фактура. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. С РА на жалбоподателя не е признато право на данъчен кредит в размер на 17 694,20 лева по фактура № 501/1.09.2008 г., издадена от "Енергоремонт Груп" ЕООД. Органът по приходите е достигнал до извода, че фактурата не удостоверява реална доставка. Фактическите констатации за този извод са, че доставчикът не е намерен на адреса; връчено му е искане за представяне на документи и писмени обяснения, каквито доставчикът не е представил; доставчикът не е начислил данъка по тази фактура; не са представени доказателства за наличие на капацитет при доставчика за изпълнението на доставката. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА. Съдът е определил като спорен въпросът относно реалният изпълнител на процесната услуга. Посочил е, че основна предпоставка за реализиране на правото на данъчен кредит е реалното получаване на стоката или услугата. Съдът е преценил като недоказано твърдението на жалбоподателя, че издателят на спорната фактура е реалният доставчик на строителната услуга, тъй като не са ангажирани доказателства за обезпечеността му (материална, техническа и кадрова) за изпълнението й. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е и основателна. Безспорен между страните е фактът на извършване на СМР на покрив на подстанция Княжево. Необоснован е изводът на съда за липса на доказателства за реалното изпълнение на доставката от издателя на фактурата. От събраните писмени документи, които са представени на органа по приходите още при извършването на ревизията става ясно, че с издателя на процесната фактура е сключен договор за изпълнението на процесните СМР след проведена от жалбоподателя обществена поръчка за избор на изпълнител на строителните работи. Видно от документите е, че са били налице трима кандидата, измежду които е избран "Енергоремонт груп" ЕООД-издателят на фактурата. По делото се намира също така констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, видно от който е, че като строител е вписан "Енерго ремонт груп" ЕООД, София. Този констативен акт е подписан освен от представител на строителя и от възложителя -НЕК ЕАД, който е собственик на капитала на дружеството-жалбоподател, както и от консултанти и проектанти. Изводът, който се налага от съвкупната преценка на посочените документи е, че издателят на фактурата е извършил фактурираните СМР. По делото не са събрани доказателства, опровергаващи изявленията в посочените документи. Относно кадровия потенциал на доставчика за изпълнението на СМР, по делото са налице документи-заповед № 219/23.06.08 г., издадена от ръководител на жалбоподателя, както и писмен документ за проведен инструктаж за безопасност при работата на ремонта на покрива в подстанция "Княжево". Тези документи доказват наличие на персонал, с който доставчикът е извършил фактурираните СМР. Само обстоятелството, че на посочените в инструктажа работници на "Енергоремонт груп" ЕООД са начислявани заплати по ведомост в друго дружество, не доказва невъзможността за изпълнение от същите тези лица на процесните СМР. Фактът, че на работниците на са внасяни задължителните осигурителни вноски от доставчика по фактурата също така не доказва тезата на органа по приходите, а е от значение за ангажиране отговорността на доставчика за нарушение на разпоредбите на трудовото и социалното законодателство. Обстоятелството, че ДДС по процесната фактура не е осчетоводен по надлежния ред от доставчика й не може да се вмени във вина на жалбоподателя. По делото липсват данни, че жалбоподателят е знаел или е могъл да знае за това неправомерно поведение на доставчика си. Тоест, липсата на начисляване на ДДС по фактурата при доставчика не е основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя по фактурата, когато последният не е съзнателен участник в данъчна измама. Неспазването на счетоводното законодателство от доставчика по фактурата е основание за ангажиране на отговорността му за това, в това число и чрез определяне на данъчни задължения след проведена ревизия. По тези съображения, касационната съдебна инстанция преценява решението на административния съд като необосновано, поради което и неправилно. Решението следва да се отмени, а вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени РА. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд