Решение № 15909 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2020 г.

Решение № 15909 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП срещу Решение № 2625 от 25.05.2020 г., постановено по адм. д. № 3878/2019 г. Административен съд- София – град, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221418003174-091-001/26.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 105 от 18.01.2019 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София, Централно управление на Национална агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който са установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди: м. 02 и 03 на 2018 г., вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика "КТМ ЗЗ" ЕООД. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за доказана реалност на процесните доставки на авточасти, като излага доводи в подкрепа на оплакванията. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново с което да бъде отхвърлено оспорването, както и да бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции Ответникът по касационната жалба – "Макро транс БГ" ЕООД в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил ревизионен акт № Р-22221418003174-091-001/26.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 105 от 18.01.2019 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София, Централно управление на Национална агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който са установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди: м. 02 и 03 на 2018 г., вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 70819, 96 лв. и по фактури, издадени от доставчика "КТМ ЗЗ" ЕООД с предмет " резервни части и консумативи за автомобили" За да постанови този резултат, при преценката за обоснованост и материална законосъобразност на РА, решаващият състав е изследвал предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съгласно националното законодателство и относимата практика на СЕС. Анализирал е приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. От събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е приел, че по делото се доказва реалното осъществяване на фактурираните доставки от "КТМ ЗЗ" ЕООД. Съдът е мотивирал решението си с факта, че от съвкупния анализ на представените фактури, заявки, приемо-предавателни протоколи, ремонтни карти, счетоводни регистри и изводите от проверката на вещото лице при жалбоподателя и доставчиците му обосновават извод за доказана реална доставка по тези фактури. От събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, включително от приетото по делото заключение на ССчЕ, се установява наличие на облигационни отношения между получателя на стоките и издателя на спорните фактури, индивидуализацията, предаването на стоките и преминаване на собствеността върху тях, както и последващата им реализация. Посочено е, че от страна на ревизираното дружество, както и от тази на доставчика "КТМ ЗЗ" ЕООД са представени безспорни доказателства - в приемо-предавателнйте протоколи и стоковите разписки са описани подробно по вид, брой всяка една от процесиите стоки, съответно и единичната им цена. Сключените договори за поръчка на резервни части, по своята същност са годни доказателства, установяващи възникнала между ревизираното дружество и неговите доставчици облигационна връзка. Посочено е също, че видно от представените приемо- предавателни протоколи, резервните части са влагани в извършваните ремонти на МПС. Основната дейност на дружеството през ревизираните периоди е транспортна дейност в страната и в, чужбина. Предметът на доставка е относим към тази дейност - части и консумативи за МПС, които същото наема за да ползва в тази си дейност. Същевременно е ангажирало дружество "Спиди Експерт" ЕООД за извършване на ремонтни работи, чиито механици са съставяли работни карти, в които са описвани вложените при ремонта резервни части и консумативи, както и за предоставяните на водачите на МПС материали и консумативи са съставяни вътрешни приемо- предавателни протоколи. Първоинстанционния съд констатира, че фактурите за доставка на стоки притежават съществени реквизити и са придружени от заявки за доставка на резервни части и консумативи, двустранно подписани и подпечатани приемо-предавателни протоколи, стокови разписки. Съгласно експертното заключение, издадените фактури отговарят на изискванията на ЗСч и ЗДДС и кореспондират с документите, представени към тях приемо-предавателни протоколи и заявки, стокови разписки. Съгласно заключението на ССч Е за получените от "КТМ ЗЗ" ЕООД доставки на стоки "Макро Транс БГ" ЕООД е изготвяло заявки за доставка на резервни части и консумативи, в които са конкретизирани наименованията и количествата по артикули. За приемане на заявените стоки са съставяни и подписване приемо-предавателни протоколи, дружеството - доставчик е издавало стокови разписки, с посочени в тях количества и стойности в лева без ДДС, обща стойност на доставката, ставка и размер на ДДС, както и сума за плащане, по които стокови разписки са издавани описаните в Таблица 1 фактури. Мотивирал се е с приложената подробната документация за всяка фактурирана доставка, налична в счетоводствата на прекия доставчик и на ревизираното лице, както и на счетоводното отразяване на извършените операции във връзка с движението на стоките, категорично установено от експертизата. Посочил е, че са събрани достатъчно доказателства за реалното доставяне и влагане на резервните части и консумативи при получателя. С тези мотиви съдът е отменил РА. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт. Същият е постановен при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, въз основа на събраните по делото множество доказателства, както и заключенето на ССчЕ, които административният съд подробно е обсъдил, преди да направи извода си относно реалността на процесните доставки. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението, в съответствие с националните правила за доказване, да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Този извод се подкрепя категорично от представените и налични и при двете страни по доставката множество взаимосвързани и съответстващи си документи, от които се изяснява, логиката на механизма на доставката и по безспорен начин се установява реалното предаване на родовоопределените вещи, в изпълнение на един от елементите на фактическия състав, изискуем за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, а именно прехвърляне правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика към получателя, по смисъла на Директива 2006/112/ЕО. Правилно съдът се е позовал и на подробната съдебно-счетоводна експертиза, която е изследвала счетоводните операции при доставчик и получател по спорните доставки, за да даде заключение за съответни записвания, сочещи счетоводно отразяване по фактурите. Последващата реализация на получените стоки в икономическата дейност на лицето, като съществен елемент, обосноваващ законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит също е проследено от експертизата и се доказва със съответните документи и записвания в тях приемно-предавателни протоколи за получени консумативи от шофьори, назначени при ревизираното дружество, за обслужване на камионите по време на експлоатация, като отразяването им във фактурите и съвпадащите технически протоколи за извършен ремонт дават възможност да се проследи точно за кое превозно средство са били вложени частите. При наличие на представени договори, заявки, подписани приемо-предавателни протоколи и търговски документи за изписването и предаването на стоките на получателя, правилно първоинстанционният съд е приел за доказано действителното осъществяване на фактурираните стопански операции. Несъстоятелно е оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е ценил доказателствената стойност на представените в хода на ревизионното производство от страна на ревизираното лице и неговият доставчик писмени документи: протоколи, стокови разписки, договори и др., тъй като според касатора същите представляват частни документи без достоверна дата и не се ползват с материална доказателствена сила. Посочените писмени доказателства са приети ведно с цялата преписка в съдебно заседание проведено на 15.07.2019 г. и същите не са били надлежно оспорени съгласно чл. 193 от ГПК от процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОДОП" София, поради което правилно административният съд е ценил тяхната доказателствена стойност. Несъстоятелно е оплакването на касатора, че съдът не е съобразил представените ревизионни актове на "Макро Транс БГ" ЕООД за предходни периоди. Правилно в тази връзка първоинстанционния съд е мотивирал решението си, че представените РА касаят други периоди и други доставчици и не могат да обосноват решаващ извод по настоящото дело. Относно наведените оплаквания в касационната жалба за липса на декларирана пред НАП кадрова и материална обезпеченост, следва да бъде споделено следното: в практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Констатации, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, не се съдържат в ревизионния акт. Относно наведените доводи за нередовност на воденото счетоводство на "Макро транс БГ" ЕООД в т. 6 от заключението на поставената ССч Е, вещото лице е посочило, че счетоводните записвания са водени своевременно, в хронологичен ред съответстващ на извършването им и при спазване на изискванията на действащото законодателство. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото многобройни писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, установяват реалност на процесните доставки. Касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Същите се преповтарят с тези посочени в писмените бележки пред първоинстанционния съд и които съшият е обсъдил в атакуваното решение. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски предвид представен договор за правна защита и съдействие в размер на 2 630 лв. за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение