Решение № 8185 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13/2011 г.

Решение № 8185 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП-Варна срещу решение № 2311 от 10.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2702/2010 г. от Административен съд Варна, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 918/02.06.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП Варна, по реда на чл. 106 и сл. от ДОПК, потвърден с решение № 101/05.07.2010 г. на директора, на ТД на НАП Варна. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания за това са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу административния акт.

Ответникът в касационното производство Евгений Иванов Георгиев в представен писмен отговор и писмено становище от упълномощения адв. Р. Александрова оспорва касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила и се присъдят разноските за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване.

Касационната жалба, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 918/02.06.2010 г., издаден от ТД на НАП-Варна, офис гр. Търговище, с който органът по приходите, след проверка на данните по годишна данъчна декларация (ГДД) № 2500005781/30.04.2010 г. е отказал да му признае данъчно облекчение за млади семейства в размер на 4905, 91 лв., което е упражнено с въпросната декларация по реда на чл. 22а, ал. 1 ЗДДФЛ. Мотивите на органа по приходите са, че имотът е придобит преди сключване на договора за ипотечен кредит на цена по-ниска от отпуснатия кредит, като в нотариалния акт е вписано, че цената е платена напълно и в брой. Ипотечният кредит е в размер на 60 000 лв. и не е установено да е отпуснат за закупуване на този имот, поради което е прието, че не са налице условията по чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение.

Отказът е потвърден от горестоящия орган по приходите.

За да отмени акта като незаконосъобразен първоинстанционният съд е приел, че са налице и трите условия по чл. 22а, ал. 1 ЗДДФЛ, които е обосновал с безспорно установените по делото факти.

Решението е правилно.

Между страните не е налице спор относно фактическата обстановка по казуса и тя е следната: На 15.11.2007 г. между "Банка ДСК" ЕАД в качеството на кредитор и Евгений Иванов Георгиев от друга страна, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за ипотечен кредит. По силата на този договор, банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 60 000 лева за покупка на апартамент № 7 в гр. Търговище, ул. "Раковски" № 69, ет. 5. На същата дата - 15.11.2007 г. с нотариален акт № 110 описаният недвижим имот е закупен и на същата дата върху него е учредена договорна ипотека за обезпечаване на получения ипотечен кредит - нот. акт № 111/15.11.2007 г. Представен е погасителния план и справка за имотното състояние на жалбоподателя, от която се установява, че придобитият недвижим имот е единствено жилище за жалбоподателя и съпругата му. Двамата имат сключен граждански брак от 10.10.1998 г. и към датата на сключване на договора за ипотечен кредит съпругата не е навършила 35 години.

С подаването на ГДД за 2009 г. Евгений Иванов Георгиев е декларирал данъчно облекчение за млади семейства в размер на 4905,91 лева, в резултат на което данъчната основа за 2009 г. е изчислена на 3125,91 лева, а дължимият данък на 312, 51 лева.

При така установените данни, съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон - чл. 22а от ЗДДФЛ в редакцията към 2009 г..

Разпоредбата в посочената редакция гласи:

Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лева по ипотечен кредит, когато са налице следните условия:

1. договорът за ипотечен кредит е сключен от данъчнозадълженото лице и/или от съпруга/а, с който/която имат сключен граждански брак;

1. данъчнозадълженото лице и/или съпруга/ата не са навършили 35 - годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит;

1. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.

Разпоредбата на чл. 22а ЗДДФЛ е данъчна, което налага стриктното й тълкуване.

От друга страна, разпоредбата има социална насоченост, поради което не й съответства тълкуване, ограничаващо приложното й поле. Към момента на подаване на годишната данъчна декларация за 2009 г., с която е упражнено правото за ползване на облекчението по чл. 22а от ЗДДФЛ, данъчнозадълженото лице е отговаряло и на трите изисквания: наличие на сключен граждански брак, ненавършени 35 години за съпругата към датата на сключения договор за ипотечен кредит и ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.

Към момента на подаване на ГДД за 2009 г. жалбоподателят е изпълнил фактическия състав на чл. 22а от ЗДДФЛ, поради което с подаването й законосъобразно е упражнил правото си на данъчно облекчение за млади семейства.

По тези съображения, Върховният административен съд счита, че решението на административния съд следва да се остави в сила като правилно.

С оглед изхода на спора, на ответникът по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция - заплатено възнаграждение за адвокат по Договор за правна защита и съдействие 09.12.2010 г. в размер на 300 лв. за изготвен писмен отговор и писмено становище по касационната жалба.

Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение