Решение № 6852 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2021 г.

Решение № 6852 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2021 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Г. от гр. Варна, подадена чрез пълномощник, против решение № 1887/14.12.2020 г., постановено по адм. д. № 964/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата на Г. срещу отказ, обективиран в писмо рег. № 460000-728/9.04.2020 г. на началника на Пето районно управление при ОД на МВР - Варна за предоставяне владението на огнестрелно оръжие - револвер "Колт", модел "Кобра 38", ведно с 5 бр. патрони. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, които безспорно установяват собствеността на конкретното огнестрелно оръжие. Твърди също, че съдът не е приложил правилно материалния закон, тъй като към момента на внасяне на огнестрелното оръжие от продавача, по отношение на това оръжие е действал уведомителен режим, а не разрешителен такъв на територията на страната. Поддържа становището си, че е придобил оръжието на годно правно основание и е поискал предаването му от полицейския орган по надлежния ред, тъй като притежава разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението и произнасяне по същество, при което оспореният акт да бъде отменен ведно със законните последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на Пето РУ при ОД на МВР - Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по подадено от Г. Г. заявление от 27.03.2020 г. за предоставяне на огнестрелно оръжие - револвер, марка "Колт", модел "Кобра 38", подробно индивидуализиран. Г. е представил разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси от 16.10.2019 г. и разрешение от 31.03.2020 г.; договор за покупко-продажба на описаното огнестрелно оръжие от 3.04.2020 г., сключен с Я. Б.. Съдът е установил, че Я. Б. е гражданин на САЩ, трайно пребиваващ на територията на Република България съгласно разрешение за пребиваване от 6.06.2016 г.; същият притежава револвер, марка "Колт", модел "Кобра 38", закупен в САЩ, за което обстоятелство е представен документ на английски език с легализиран превод на български език. По делото е безспорно, че револверът не е регистриран по националния ред и Я. Б. няма разрешение за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, издадено по реда на ЗОБВВПИ. Поради последното обстоятелство срещу Б. е образувано наказателно производство, огнестрелното оръжие е доброволно предадено на инспектор в РУ - Варна на 15.06.2018 г. Производството е прекратено с постановление от 2.04.2019 г. на РП - Варна. Огнестрелното оръжие - процесният револвер, е оставен за съхранение в съответното районно управление. По подаденото от Г. заявление административният орган е постановил оспорения пред първоинстанционния съд отказ за предаване на искания револвер, марка "Колт", модел "Кобра", кал. 38, като се е мотивирал с разпоредбата на чл. 51 ЗОБВВПИ. Според органа процесното огнестрелно оръжие не е регистрирано в страната по установения в специалния закон ред, а представеният документ за придобиването му в САЩ съдържа разминаване в описанието на оръжието, посочено в документа, и исканото да бъде предадено оръжие, намиращо се на съхранение в полицейския орган. След като подробно е изложил представените по делото писмени доказателства и в съвкупност и задълбочено е анализирал релевантните за спора доказателства, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че в ЗОБВВПИ е регламентиран разрешителен режим за придобиване, съхранение, носене, прехвърляне, търговия и др. на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях. Заявителят Г. е български гражданин и притежава надлежно издадено разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие. Продавачът по представения договор за покупко-продажба, посочен като основание за предоставяне на огнестрелното оръжие от Г., безспорно не притежава разрешително за придобиване или съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в страната. Съдът е приел, че макар и валиден, този договор не е самостоятелно годно основание за удовлетворяване на искането на Г., тъй като не са налице останалите, предвидени в чл. 50, ал. 3 и сл., вр. с чл. 76 ЗОБВВПИ изисквания. Също така, началникът на Пето РУ на ОД на МВР-Варна не е приключил преписката с изричен писмен акт, в който да посочи изрично собственикът на огнестрелното оръжие и патроните и да му укаже, че може да се разпореди с него в полза на лице, което има право да го придобие. Съдът е констатирал също, че представеното от Г. разрешение от 31.03.2020 г. е с непопълнен от упълномощен служител на "КОС" контролен талон. Предвид чл. 57, ал. 1 ЗОБВВПИ съдът е посочил, че писмено уведомление до органа, издал съответните разрешения, за намерение за продажба, замяна или дарение на притежавано от Я. Б. огнестрелно оръжие не е направено. А съгласно чл. 57, ал. 2 от същия закон сделката по ал. 1 може да се осъществи след извършване на промяна в съответното разрешение на прехвърлителя или след прекратяване на действието му, когато в разрешението е вписано едно единствено огнестрелно оръжие. След анализ на приложимите разпоредби съдът е приел, че само лица, които имат разрешение за придобиване или съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, могат да продадат, заменят или да дарят огнестрелното си оръжие, оръжия и боеприпаси. След като продавачът по договора не е такова лице, още повече, че не се легитимира категорично и като собственик именно на конкретно съхранявания револвер, предвид установеното разминаване в данните от документа, издаден в САЩ, съдът е обосновал извод за отсъствие на основанията за предаване на огнестрелното оръжие на купувача. При така направения анализ съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е отхвърлил подадената от Г. жалба като неоснователна. Решението е правилно. Съдът подробно е анализирал фактите по делото, установени с представените релевантни писмени доказателства, поради което е неоснователно касационното възражение за непълнота на доказателствения анализ. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия урежда условията и реда за придобиване, съхранение и употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия и за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия и боеприпаси за тях (чл. 1, ал. 1, т. 3). Разпоредбата на чл. 50 ЗОБВВПИ регламентира разрешителен режим за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие и от физически лица. Законодателната уредба на тези специфични обществени отношения, характерни с висока степен на опасност, е подчинена на генерална цел - да гарантира и защитава обществения ред и сигурност. Притежателят на огнестрелно оръжие, респективно купувачът, има право мирно да се разпорежда и ползва собствеността си, но само по реда и по начина, който съответства на установеното в закона. От доказателствата по делото не може да се приеме за безспорно, че продавачът по договора с Г. Г. - Я. Б., е собственик на процесното огнестрелно оръжие, като в тази връзка касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, съответстващи на представените по делото доказателства. Неоснователен е доводът на касатора, че собствеността на процесното оръжие е безспорно установена. В конкретното производство по ЗОБВВПИ се изисква представянето на документ за придобиване на огнестрелно оръжие от продавача, в който, логично, описанието на оръжието следва да съответства на характеристиките на оръжието, чието предаване се иска. В конкретния случай съдът, както и органът, са установили по несъмнен начин, че има несъответствие в отразените в документа за покупка от САЩ данни и данните на револвера, който е на съхранение в районното управление и чието предоставяне се иска по силата на сключен договор за покупко-продажба. В тази насока решението съдържа подробни фактически констатации, които не следва да бъдат повтаряни. По делото е безспорно, че продавачът Я. Б. не притежава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие на територията на Република България. Именно поради отсъствие на такова разрешение, на Б. е потърсена наказателна, респ. административна, отговорност. За настоящото производство релевантните обстоятелства, а именно продавачът да има документ за притежание на конкретното огнестрелно оръжие и предварително да е уведомил компетентните органи за намерението да продаде оръжието, не са установени по категоричен начин. В тежест на заявителя е да представи съответните доказателства, на които основава искането си. По делото е доказано, че процесното оръжие е внесено на територията на Република България в нарушение на чл. 51 ЗОБВВПИ; липсват документи, които да удостоверяват законно притежание на оръжието на територията на България от Я. Б., поради което не съществува възможност за прехвърляне на собствеността върху оръжието. Касационният довод, че към момента на внасяне на огнестрелното оръжие на територията на страната е действал уведомителен режим, не намира опора в закона. Както в отменения ЗОБВВПИ от 1998 г., така и в действащия ЗОБВВПИ от 2010 г. е предвиден разрешителен режим за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие на територията на страната. Внесените оръжия от граждани на трети страни, постоянно пребиваващи на територията на Република България, подлежат на регистрация съобразно разписаната в закона процедура, като моментът на закупуването на огнестрелното оръжие е неотносим. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, правилен и обоснован е изводът за законосъобразност на оспорения административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд