Решение № 17035 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2216/2011 г.
ВАСV отделение22.12.2011 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 4374 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 6720/2010 г. на Административен съд - София град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА Калина Тодорова Павлова от гр. Варна, ул. В. Кънчев № 10 да заплати на Камарата на архитектите в България сумата 5.00 (пет) лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 17035 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2216/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Камарата на архитектите в България (КАБ) против решение № 4374 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 6720/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменен отказ на същия административен орган, обективиран в писмо изх. № 246/25.08.2010 г., да предостави обществена информация по заявление вх. № 173/20.08.2010 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като КАБ не е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), регионалните колегии не са юридически лица и не са задължени субекти по ЗДОИ, а исканата информация не е обществена. Моли решението да бъде отменено и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на обжалвания акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ответницата по касационната жалба Калина Павлова против отказ на заместник- председателя на КАБ, обективиран в писмо изх. № 246/25.08.2010 г., да предостави информацията по подаденото от нея заявление вх. № 173/20.08.2010 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че КАБ не е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, избраната форма за предоставяне на информация не е сред изброените в чл. 26, ал. 1 от закона, както и че органите на КАБ не разполагат с информация относно решенията на регионалните колегии. С оглед доводите на страните и представените доказателства първоинстанционният съд приема, че на КАБ са предоставени публично-правни правомощия, поради което попада в кръга за лицата, задължени по ЗДОИ и следва да предостави исканата информация относно решенията, взети от Регионална колегия Нова и Регионална колегия София, тъй като последните не са юридически лица и подпомагат дейността на камарата. Поради това с решението, предмет на оспорване в настоящото производство, отменя постановения отказ и връща преписката на административния орган за произнасяне. При тези данни настоящият съдебен състав стигна до извода, че решението на Административен съд - София град е недопустимо, тъй като е постановено против акт, който не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Предмет на оспорване е отказ на заместник-председателя на КАБ да предостави искана по реда на ЗДОИ информация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) камарата на архитектите е професионална организация на архитектите, на ландшафтните архитекти и на урбанистите, придобили проектантска правоспособност в устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Определянето на КАБ като професионална организация на архитектите, извършващи проектантска дейност, е закрепено и в Устава на КАБ (чл. 2, ал. 1). Камарата е юридическо лице с нестопанска цел (чл. 2, ал. 5 от устава), което не попада в кръга на субектите, за които чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ въвеждат задължение за предоставяне на достъп до обществена информация, тъй като не е държавен орган или такъв на местно самоуправление, нито публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, тъй като се различава от описаните в нормата организации по цел и начин на финансиране. Камарата има главно професионални цели (чл. 3 и чл. 4 от устава) и се финансира основно от встъпителни и годишни вноски на членовете, дарения и др. постъпления (чл. 48 от устава). Обстоятелството, че на камарата са предоставени административни правомощия, свързани с поддържане и актуализиране на регистрите на архитектите с пълна и ограничена проектантска правоспособност, функции, свързани с регулиране на професионалната дейност и дисциплинарни функции (чл. 6 от ЗКАИИП) не променя горния извод, тъй като посочените административни правомощия не се отразяват на правния характер на организацията като съсловна, нито на целта на създаване или начина на финансиране, обстоятелства, които имат значение за квалифицирането на едно юридическо лице като публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, като съответно му придадат качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че КАБ не е задължен субект по ЗДОИ . Следователно постановеният отказ да се предостави информация по реда на ЗДОИ, не представлява административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Ето защо като приема обратното и разглежда жалбата против акта на заместник-председателя на камарата по същество, първоинстанционният съд постановява недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. С оглед изложеното, направените искане и доказателствата за действително направени разноски (представеното пълномощно не съдържа данни за договорено и платено възнаграждение) ответницата по касационната жалба следва да заплати на КАБ сумата 5.00 лв. разноски по делото, представляващи държавна такса. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,