Решение № 1699 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7634/2020 г.

Решение № 1699 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7634/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. Велев, действащ в лично качество и като представител на Етажната собственост на [адрес], гр. Русе, подадена чрез пълномощник – адвокат Янчева против Решение № 4/13.03.2020 г., постановено по административно дело № 252/2019 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разрешение за строеж № 129/20.03.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Русе. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорват се правните изводи на съда относно приложението на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, и по-конкретно се твърди, че разрешеното преустройство ще доведе до завишаване на шумовото и друго замърсяване над определените норми. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени разрешението за строеж, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационната жалба се поддържа от адвокат Янчева посредством депозирана по делото писмена молба. Ответната страна М. Костадинова чрез адвокат И. Колев изразява становище в подкрепа на съдебното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Главният архитект на Община Русе, редовно призован, не се явява е не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Русе е разрешение за строеж, с което на основание чл. 148 и чл. 38, ал. 5 ЗУТ на М. Костадинова е разрешено да извърши строителство на обект: "Преустройство и промяна на предназначението на съществуваща игрална зала с кафе-еспресо в бирария", със застроена площ от 161, 32 кв. м., находящ се в кв. 121, ПИ 2.220.1 по плана на гр. Русе, с идентификатор 63427.2.220. 1. 25 по кадастралната карта на гр. Русе. След анализ на събраните доказателства, в това число заключението на приетата комплексна съдебно-техническа експертиза, съдът е развил мотиви, обуславящи законосъобразност на оспорения акт на основанията по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения на оспорващия, които се поддържат и пред настоящия съд. Възприетите от първостепенния съд правни изводи се споделят от касационната съдебна инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон. Основният спорен въпрос е свързан с приложимостта на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, при която не се изисква съгласие на етажните собственици, когато се разрешава преустройство и промяна предназначението на самостоятелен обект за нежилищни нужди, и по-конкретно се спори относно допускането на шумово или друго замърсяване над съответните норми. Останалите относими към тази норма обстоятелства, касаещи спазване на изискванията, разписани в чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ, са установени и не са спорни. Съдът е приел, че разрешеното преустройство няма да доведе до надвишаване на нормите за шумово или друг вид замърсяване, позовавайки се на становището на вещите лица, изготвили подробно, мотивирано и обосновано заключение по комплексната съдебно-техническа експертиза, което не е било оспорено от страните. Същевременно, налице е нарочен съдебен акт, с която съдебният състав е мотивирал отказа си да приеме заключението на вещото лице В. Бобилов, на което основно се акцентира в касационната жалба, а именно: експертът не е съобразил шумовия фон на града, както и проектните данни, въз основа на които е издадено разрешението за строеж, а величините в заключението му са ориентировъчни, хипотетични, почиват на предположения, което обосновава съмнения относно неговата правилност. При така установените факти, а именно, че се касае за преустройство и промяна на предназначението на самостоятелен нежилищен обект, при спазване на изискванията, разписани в чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ и без да се допуска наднормено шумово или друго замърсяване, правилно административният орган и съдът са подвели случая под хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Предвид изложените мотиви, оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна М. Костадинова следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева за платено адвокатско възнаграждение, което е съобразено със законоустановения минимум, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,