Решение № 3312 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3208/2018 г.

Решение № 3312 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3208/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по раздел I от гл. Х на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по жалба на "БТВ медия груп" ЕАД, представен от юрисконсулт Г. Йовчев, срещу акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 4/04.01.2018 г., издаден от Комисията за регулиране на съобщенията. Доводите на жалбоподателя са за незаконосъобразност на акта заради противоречие с материалния закон. Твърди, че дружеството не е реализирало през 2016 г. приходи от предоставяне на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги, поради които не дължи административна годишна такса за контрол по чл. 141, ал. 1 ЗЕС, която е функция на брутните годишни приходи от предоставянето на тези мрежи и/или услуги. Иска отмяна на административния акт. Ответникът Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/ отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 168 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения АУПДВ са установени в тежест на "БТВ медия груп" ЕАД задължения за административна годишна такса за контрол за отчетен период 2016 г. в размер 613. 99 лева с лихви за забава. По мотивите на административния акт адресатът му е субект на правото да осъществява електронни съобщения чрез използване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и затова дължи административна годишна такса за контрол. Основа за определяне на таксата са приходите от предоставяне на услуги за излъчване на реклама при осъществено радиоразпръскване на собствена радиопрограма по информация от представен въпросник с отчет за дейността на дружеството за 2016 г. По заключението на съдебно-счетоводната експертиза в ОПР към ГФО за 2016 г. жалбоподателят не е отчел приходи от предоставяне на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги. Оспореният АУПДВ е законосъобразен. Осъществени са материалните предпоставки за издаването му. Субект на задължението за заплащане на административни такси са лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС – чл. 139, ал. 1 ЗЕС. Вид административна такса е годишната такса за контрол по чл. 138, ал. 2, т. 1 ЗЕС. Законодателят е заявил желание с административните такси да се покрият разходите на комисията /чл. 139, ал. 1 ЗЕС/. Административните такси за контрол са единствените, които комисията не сочи в ежегодно публикувания проект на очакваните приходи и разходите си по чл. 52 ЗЕС. С промени в размера на административните такси за контрол се покрива недостига на средства за съответната година – чл. 53, ал. 1 ЗЕС. Това е причината размерът на таксата да се обвърже с преобразувания по реда на чл. 141, ал. 1 ЗЕС размер на годишните брутни приходи от предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, така че да наподобява данък с обект на облагане приходите от определени дейности. Неоснователен е доводът за отсъствие на приходи от тези дейности, което да дисквалифицира съществуването на основа за определяне на таксата, а съответно и основанието за издаване на акт за установяването й. По мотивите на административния акт приходите на адресата му са от предоставяне на услуги за излъчване на реклама. Рекламата е аудио-визуална търговско съобщение/търговско съобщение в радиоуслугата, като вид медийна услуга – вж. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за радиото и телевизията. Тези медийни услуги се предоставят чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на ЗЕС /така чл. 2, ал. 2, т. 1, in fine/. Доколкото размерът на приходите е посочен от жалбоподателя и не се спори по начина на изчисляване на таксата, то размерът й по АУПДВ е правилно определен. АУПДВ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за държавна такса – чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. ЗЕС не урежда реда за установяване на вземането за административна годишна такса за контрол. Според ЗЕС КРС е специализиран независим държавен орган – чл. 21, ал. 2 ЗЕС и колегиален орган, съставен от петима членове, включително председател и заместник-председател. Сред правомощията на Комисията по раздел II на гл. IV ЗЕС не съществува такова за установяване на публични държавни вземания. Правомощието следва от възмездния характер на предоставяните от комисията услуги /вж. чл. 139, ал. 1 ЗЕС/. АУПДВ съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и разпоредителна част, с която са определени задълженията на адресата му. Познавателната дейност на администрацията е съобразена с правилата на чл. 35 и чл. 36 АПК. Дължимо е отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. При този изход на делото на ответника се дължат деловодни разноски в размер 300 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение