Решение № 15517 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4627/2011 г.

Решение № 15517 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4627/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Галина Феодосиева Асеновска от с. Краводер, община Криводол, обл. Враца, против решение № 1 от 23.02.2011 г. по адм. дело № 821 по описа за 2010 г. на Административен - Враца, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 91/08.10.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Враца. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни нарушения като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Враца, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Враца е решение № 91 от 08.10.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Враца, с което е оставена без уважение жалбата на Галина Феодосиева Асеновска против разпореждане № 3712212033/31.05.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. С оспореното разпореждане на жалбоподателката е отказано определяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст по Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, подписан на 4 септември 2001 г. в София. Решението на Административен съд - Враца, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 27 от Заключителните разпоредби на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, подписан през 2001 г.. Съдът законосъобразно е приел, че пенсията на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст, отпусната с разпореждане № 005518 от 25.11.1991 г., не подлежи на преразглеждане с оглед правилата на Договора между Република България и Украйна от 2001 г.. Придобитият от жалбоподателката осигурителен стаж в Украйна през времето от 1957 г. до 1980 г. е бил зачетен при първоначалното отпускане на пенсията през 1991 г. съгласно действащата тогава Спогодба между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, в сила от 01.05.1960 г. Изложените в касационната жалба твърдения, релевиращи неправилно прилагане на материалния закон, са неоснователни. Съгласно чл. 6 от Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, ратифицирана с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание от 16.01.1960 г., в сила от 01.05.1960 г. до 01.01.2004 г., пенсиите се отпускат и изплащат от органите на социалното обезпечаване на Договарящата страна, на чиято територия гражданите, имащи право на пенсия, живеят постоянно по време на подаване молбата за отпускане на пенсия; отпускането на пенсии се извършва по условията и в размерите, предвидени от законодателството на тази Договаряща страна. Пенсията на жалбоподателката Асеновска за изслужено време и старост е била отпусната с разпореждане № 005518/25.11.1991 г. на основание чл. 9 от отменения Закон за пенсиите, създаващ право на уволнените поради пълна или частична ликвидация на предприятието, съкращение на щата, спиране на работа за повече от 30 дни, комплексна оценка, фактическа невъзможност за изпълнение на възложената работа поради болест и др. да се пенсионират при 25 години трудов стаж и 57-годишна възраст за мъжете и 20 години трудов стаж и 52 годишна възраст за жените. Събраните по делото доказателства не подкрепят твърдението на жалбоподателката Асеновска, че при пенсионирането не е бил зачетен придобитият осигурителен стаж в Украйна с продължителност 22 години и 2 месеца. В подписаното от нея предложение за пенсиониране от 04.07.1991 г. положеният трудов стаж в Украйна през времето от 02.03.1957 г. до 09.07.1980 г. е подробно описан. Пенсията за изслужено време и старост е отпусната при зачетен трудов стаж с обща продължителност 27 години, 11 месеца и шест дни, представляващ сбор от придобития в Украйна трудов стаж и придобития в България трудов стаж през времето от 02.07.1985 г. до 18.04.1991 г. Съгласно заключителната разпоредба на чл. 27 от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 107 от 11.12.2001 г.) пенсии или други парични плащания, отпуснати преди влизането в сила на този договор, не се преразглеждат. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че Договорът между Република България и Руската федерация за социална сигурност (обн., ДВ, бр. 20 от 12.03.2010 г., в сила от 20.03.2010 г.) е неприложим по отношение на гражданите на Украйна. Ако жалбоподателката счита, че пенсията й неправилно е била определена в по-малък размер, може да поиска изменението й по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Враца е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,