Решение № 8428 от 3.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2022 г.

Решение № 8428 от 3.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2022 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/ чрез процесуален представител юрк. А. Ралева срещу решение № 277 от 16.03.2022 г., постановено по административно дело № 821/2021 г. на Административен съд – София-област /АСС0/, с което е отменена негова заповед № 260/02.03.2021 г., с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на Д. Р.. По наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението се иска отмяната му като незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът излага подробни доводи за законосъобразност на издадената заповед – постановяването й в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Д. Р., чрез адв. И. Пенчева в представен писмен отговор оспорва жалбата, като излага доводи за нейната неоснователност. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно, законосъобразно и справедливо. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, в предвидената от закона форма след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССО е била заповед № 260/02.03.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д. Р. на длъжност "началник сектор" в дирекция "Събиране", отдел "Публични вземания", сектор "Обезпечаване и събиране на публични вземания", считано от 07.05.2021 г. /датата на връчване на заповедта/, поради получена от служителя възможно най - ниска годишна оценка за длъжността. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел при извършване на оценяването. Правилно АССО приема, че фактическия състав на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получаване на най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Годишната оценка на изпълнението на служителката следва да отразява изпълнението на целите и задачите, както и показаните от служителя професионални компетентности за периода на оценяване. Както първоинстанционният съд правилно е посочил, съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 от ЗДСл държавния служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително съгласувани цели и показаните компетентности. Този процес се извършва на три етапа: изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план, провеждане на междинна среща и провеждане на заключителна среща с определяне на годишна оценка на изпълнението, регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършеното оценяване. В конкретния случай обосновано – въз основа на представените по делото доказателства АССО приема, че тези предпоставки не са налице. Обосновано и правилно е прието, че изначално процедурата е опорочена доколкото при изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план не са спазени изискванията по чл. 9, ал. 3 НУРОИСДА, като описаните цели в него не са конкретни, измерими по обем, качество и срокове и не могат да бъдат определени като специфични за конкретната длъжност. Същите трябва да са в максимална степен конкретно определени, постижими и съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по горепосочените критерии. В тази връзка, АССО правилно е приел, че целите, посочени в индивидуалния работен план на Р. препращат към заповеди, с които се организира дейността на цялото звено, респективно са твърде общи задължения, а не конкретни такива, постижими съобразно критериите на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА. В допълнение към горното следва да се отбележи, че от така изложеното в индивидуалния работен план не може да се направи категоричен извод за ясните критерии за качество и степента на тяхното изпълнение. По отношение на междинната среща, АССО обосновано е приел, че при провеждането й на практика не е извършен подробен преглед на изпълнението на дейността, а са дадени само общи препоръки. На същата не са посочени конкретни забележки при изпълнение на целите, за разлика от описаното в годишната оценка, където такива фигурират и то за период предхождащ междинната среща. В тази връзка се наблюдава и допуснато нарушение на нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА тъй като оценяващият ръководител не е изложил констатации за проблеми при изпълнение на задълженията на целите по индивидуалния работен план. Липсва преглед на показаните компетентности, няма набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните текстове на НУРОИСДА. Нещо повече – настоящият съдебен състав намира за допуснато и нарушение на изискванията на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА, който съдържа две материално правни предпоставки, които следва да са налице, за да се постави годишна оценка "неприемливо изпълнение", а именно от една страна служителят да не е постигнал преобладаващия брой цели от индивидуалния си работен план на нивото на изискванията, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя (б. "а"), а от друга страна да не е показал преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящо на изискванията на приложение № 1 (б. "б"). В процесния случай липсва анализ на втората кумулативна предпоставка и по-конкретно да е доказано служителят да е показал за преобладаващата част от компетенциите си знания, умения и поведение, неотговарящо на изискванията в приложение № 1, т. 2 от НУРОИСДА. Във връзка с предходното липсва и анализ каква е длъжността по разграничението в приложението, кои са изискуемите компетентности за нея по същото приложение и защо поведението е неприемливо съгласно критериите, описани в текста на приложението. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и не е мотивирана, а е заменена от общи и декларативни изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АССО е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 2000 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение