Решение № 79 от 27.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 2004/2014 г.

Решение № 79 от 27.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 2004/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Подсъдимият Р. А. чрез своя служебен защитник е обжалвал по касационен ред потвърждаването в Софийския апелативен съд на осъдителната присъда срещу него, издадена в Софийския градски съд. Градският съд с присъда № 162/14.V.2014 г. по нохд 53/14 е осъдил подсъдимия за грабежа на мобилен телефон от Д. А., извършен на 20.IХ.2013 г. - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 (още защото е било извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, б. "а" и "б" НК), във връзка със 198, ал. 1 и 20, ал. 2 НК (и защото в извършването е участвало още едно, неустановено лице). Този грабеж е наказан с 6 години лишаване от свобода при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на пострадалия от него е присъдено обезщетение за равностойността на мобилния телефон (769 лв.). Потвърждаването на присъдата във втората (въззивната) инстанция е станало с решение № 396/17.ХI.2014 г. по внохд 892/14 г. след обжалване, инициирано като сегашното. Въззивното решение е оспорено в касационната жалба с не съвсем строго придържане към основанията по чл. 348 НПК, но с доводи, които засягат доказаността на обвинението и неговото потвърждаване в САС, въпреки неговата недоказаност. Искането е за ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. Жалбата е поддържана в съдебното заседание на касационната инстанция, а според участващия прокурор е неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. В касационната жалба е направено възможното по конкретното дело, за да бъде разколебано обвинението - особено с настояването, че подсъдимият и пострадалият свидетел са единствените участници в делото с преки възприятия за инкриминирания инцидент; че са останали неустановени не само вторият извършител на грабежа, но и местонахождението на отнетата вещ; че пострадалият е разпознал подсъдимия и по съответния процесуален ред, но те и са се били запознали преди инцидента. Независимо обаче от тези доказателствени трудности по делото, те не са преодоляни с цената на процесуални нарушения, каквито трябва да се приеме, че има предвид касационната жалба. Основният доказателствен проблем при установяването на престъплението е бил всъщност за достоверността на казаното от пострадалия и подсъдимия, и този проблем именно е решен правилно, макар че би могло и по-убедително, ако САС беше акцентирал изрично върху него. Такъв акцент във въззивното решение би бил още по-уместен при явно недостоверното алиби на Р. А., което пък на свой ред е разколебало другата част от защитната теза на последния - за неуредени между него и пострадалия хомосексуални отношения. Иначе в касационната жалба се съдържат и други, съвсем неоснователни възражения, като например, че обвинението е прието за доказано чрез недопустими предположения или пък че съответните органи са бездействали да бъде разкрит съучастникът на осъдения. Ръководен от всичко изложено и съобразно с приложимите разпоредби в глава двадесет и трета от НПК, ВКС-I н. о.