Решение № 1342 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2234/2005 г.

Решение № 1342 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2234/2005 г., I г. о., докладчик председателят Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК /нов/, вр. с чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. С. М. срещу решение от 11.07.2005г. по гр. д. № 307/2005г. на Русенски окръжен съд, в частта му, с която с което са отхвърлени исковете й с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 и чл. 225 КТ. Жалбоподателят твърди, е решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. В хода на процеса - на 31.12.2005г. е починал ответникът Г. Б. собственик на фирмата работодател - ЕТ "Е". На основание чл. 120 ГПК (отм.) на негово място като ответник по делото е конституирана дъщеря му Е. Г. К., която не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 15.02.2005г. по гр. д. № 3610/2004г. на Русенски районен съд, е отхвърлил предявения от С. С. иск за отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 5/09.06.2004г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, иска й за възстановяването й на работата, която е заемала преди уволнението - "продавач" и за заплащане на сумата 720 лева обезщетение за това, че е останала без работа в резултат на незаконното уволнение. Същото решение е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която, съдът като е оставил в сила първоинстанционното решение, е уважил иска на С. С. за признаване за незаконно на дисциплинарното й уволнение, извършено със Заповед № 6 /07.09.2004 г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Приел е че същата е издадена в нарушение на чл. 333, ал. 1 КТ, тъй като тя е наета на работа като трудоустроено лице - решение на ТЕЛК за 75% намалена работоспособност, а за уволнението й не е взето разрешение от инспекцията по труда. С оглед изхода по първия спор същата е прието че не следва да бъде възстановявана на работа и да й бъде заплащано обезщетение по чл. 225 КТ. Установено е по делото, че съществуващото между страните валидно трудово правоотношение от 05.01.2004г., по силата на което жалбоподателката е изпълнявала длъжността "продавач" в магазин на едноличния търговец в гр. Р., което е прекратено с атакуваната заповед на кмета на общината, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради непритежаване на необходимото образование. В процеса е доказано, че с утвърдената преди уволнението длъжностна характеристика за длъжността "продавач" изискуемото образование е средно специално-продавач консултант с компютърна грамотност". Безспорно е, че жалбоподателката - ищца притежава средно образование - "оператор в производство на хляб" и не отговаря на новите изисквания за вида завършено образование, предвидени в длъжностната характеристика от 09.06.2004г. Липсата на необходимото образование за заемане длъжността "продавач" се е проявила след сключване на трудовия договор с жалбоподателката. При тези данни и след като са установени настъпилите промени в образователните изисквания за работата на "продавач", на които служителката не отговаря, към момента на уволнението е налице посоченото в заповедта фактическо основание. Това обуславя законосъобразността на извода на въззивния съд за неоснователност на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че заповедта не е мотивира и че не й е връчено предизвестие. Безспорно установено е, че изявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор е достигнало до ищцата на 09.06.2004 с връчването й на заповед № 5/09.06.2004г. и че договорът следва да се счита прекратен считано от 09.09.2004г. С достигането му до работника предизвестието е произвело действие. Като е признал за законно прекратяването на трудовия договор съдът законосъобразно е отхвърлил и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2-3 КТ. С оглед на така установените обстоятелства по делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Въззивният съд, прилагайки правилно закона е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Предвид изложените съображения ВКС, състав на I-во г. о.