Решение № 105 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 12/2010 г.

Решение № 105 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 12/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия И. М. И. против въззивно решение № 179 от 21.Х.2009 г. по внохд 196/2009 г. на АС - В. Търново с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Съображенията са, че е действал при условията на чл. 12 НК и че наложеното му наказание е несъразмерно тежко. Искането е да се измени решението и наказанието намали. В същия смисъл е претенцията в гражданската част на решението. Прокурорът е на становище решението да остане в сила, макар и по отношение на наказанието на подсъдимия не изразява мнение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: Подсъдимият И. М. И. е признат за виновен и осъден по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на 8 (осем) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор за това, че на 10.Х.1991 г. в с. И., община Л., област Плевен опитал умишлено да умъртви В. К. Кирилов; на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД е осъден да заплати на В. К. К. 15000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Жалбата е частично основателна. При приетите за установени факти законът е приложен правилно - като е нападнал без причина пострадалия с нож и му нанесъл множество силни удари по тялото с проникване в коремната и гръдната кухина, със засягане (срязване) на левия бъбрек, дебелото черво и причиняване на порезни рани по лявата мишница и предмишница, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 115 във вр. с чл. 18 НК. Направил опит да умъртви В. К. К., като смъртта му не е настъпила единствено и защото му е оказана своевременна и компетентна медицинска помощ. Наложеното наказание за това престъпление е явно несправедливо в смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Независимо, че съдът е посочил като смекчаващо обстоятелство "сравнително дългия период" (стр. 7 от мотивите на присъдата) и "дългия период" (стр. 6 от въззивното решение), ВКС в настоящия състав намира, че не е отдадено съответното значение на това обстоятелство - от извършване на престъплението до сега са изминали повече от осемнадесет години и половина, вина за което подсъдимият няма. Очевидно в случая не може и да се говори за разумен срок на производството по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ДВ 80/1992 г. Това води до чувствително намаляване размера на наложеното му наказание лишаване от свобода на 5 (пет) години. В гражданската част няма основания за изменяване на решението. Обезщетението за неимуществени вреди, което подсъдимия дължи на пострадалия по силата на чл. 45 ЗЗД е определено в съответствие с чл. 52 ЗЗД - по справедливост. Съобразени са вида и характера на уврежданията на здравето на К., търпените болки, страдания и неотстранимите последици - без ляв бъбрек, от една страна и от друга възможността те да се репарират с пари. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК ВКС, I-во н. о.