Решение № 12183 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2016 г.

Решение № 12183 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Карима" ЕООД, представлявано от адв. Геновева Георгиева срещу Решение № 986 от 27.04.2016 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. д. № 2385 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 081105010 от 06.04.2012 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ Силистра, потвърден с Решение № 364 от 13.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2009 г. в размер на 7876,72 лв. главница и 2161,41 лв. лихви и м. 07.2010 г. в размер на 38803,08 лв. главница и 6599,62 лв. лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрск. Недялкова-Петрова в писмена молба взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото се разглежда за втори път от Върховния административен съд след като с решение № 9473 от 07.07.2014 по адм. дело № 9286/2013 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решението на първоинстанционния съд по адм. дело № 3042/2012 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 081105010 от 06.04.2012 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ Силистра, потвърден с Решение № 364 от 13.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2009 г. в размер на 7876,72 лв. главница и 2161,41 лв. лихви и м. 07.2010 г. в размер на 38803,08 лв. главница и 6599,62 лв. лихви по фактури № 207/02.10.2009 г. с предмет на доставката царевица, № 208/08.10.2009 г. с предмет - слънчоглед и № 310/27.07.2010 г. с предмет - пшеница, издадени от "Конкорт" ЕООД. За да постанови обжалваното решение съдът е направил съвкупна преценка на представените доказателства. Изводът на съда е за законосъобразност на РА, тъй като не е доказано както предаването на стоката, действителното й транспортиране, така и изискването на материалния закон за наличието на реална доставка именно към ревизираното лице - "Карима" ЕООД. Наличието на множество разминавания е обосновало мотива на съда да отхвърли жалбата, поради невъзможността да бъде установена реалната транслация към ревизираното лице. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а формираните фактически и правни изводи са обосновани и съответстващи на материалния закон. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателят да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза при второто първоинстанционно производство. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за неоснователна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. За възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е необходимо съвкупното наличие на множество предпоставки, установяването на които е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че в негова полза е възникналото субективното право на приспадане. За да откаже право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, ревизиращият орган е приел, че липсва доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, поради липсата на безпротиворечиви доказателства за наличието на стоки от вида на процесните (царевица, слънчоглед и пшеница) при прекия доставчик, съхранението й, транспортирането й и действително им предаване на получателя по фактурите, настоящо ревизирано лице. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че независимо от процесуалната активност на страната, не се установява получаването на царевица, слънчоглед и пшеница, за което са издадени фактури три броя фактури и кредитни известия от "Конкорт" ЕООД. Посочено е, че не са представени доказателства относно транспортирането на процесната стока от "Конкорт" ЕООД на ревизираното лице на "Карима" ЕООД. Установено е, че доставчикът не разполага е достатъчно на брой собствени автомобили и ремаркета за извозване на процесните количества стоки. За превоза им същият е декларирал използването на чужди превозни средства, без да е налице договор за наем или други документи удостоверяващ правото му на владеене експлоатация. Констатирано е обаче, че "Конкорт" ЕООД е декларирал използването на превозни средства с неустановена собственост, представил е договори с дружества, с посочване на рег. номера на товарни автомобили, които не са собственост на контрагентите по договорите. Представил е и договори за наем с физическо лице - Илия Петков Илиев, за срок от една година, като всички те са подписани през м. 08.2008 г., а процесните данъчни периоди са от м. 10.2009 г. и м. 07.2010 г. Представените доказателства не могат да бъдат обвързани с фактурите предмет на ревизията. Съобразно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките или услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. Съгласно чл. 6 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, като следва да се съобрази и нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване, транспортиране и получаване на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. Налице са множество несъответствия в мястото на натоварване и разтоварване (в склад на получателя или на пристанище Балчик), както и значително времево разминаване между предходните и преките доставки. Обосновано, съдът е приел, че на 02.10.2009 г. не е извършена реална доставка при транзитна продажба, обективирана във фактура № 207/02.10.2009 г., предвид разминаването в количествата /32.26, т.; 32.58, т.; 32.70, т./ в различните относими към процесната фактура документи. Коректно е посочено, че несъответствието на съдържанието на кантарните бележки с това на протоколите от 19.10.2009 г., както и предвид датите на пътно-прехвърлителни разписки, товарителница № 731/17.10.2009 г. и датата на издаване на фактурата, от което не може да се направи извод за случило се на 02.10.2009 г. данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. По отношение на фактура № 208/08.10.2009 г. с предмет - слънчоглед, е констатирано, че ревизираното лице не може да бъде обвързано с качеството получател, тъй като същото не фигурира в представените пътни листи, товарителници, кантарни бележки. Не са налице дори пътно-прехвърлителни разписки. Сочените товарни автомобили са два, първият - собственост Илия Илиев, договорът с когото е сключен за една година и е с дата 15.08.2008 г., а вторият - собственост на "Агро ден" ЕООД, но договори за наем, сключени между "Агро ден" ЕООД и прекия доставчик "Конкорт" ЕООД не са налице, предвид което няма как транспортът да бъде реализиран със сочените МПС. Относно фактура № 310/27.07.2010 г. с предмет - пшеница, транспортът е обоснован с посочване на различни транспортни средства, първото от които е собственост на "Агро ден" ЕООД, като и по отношение на тази фактура не са представени доказателства за договорни отношения за наем между дружествата. Посочено е, че част от пшеницата е извозена с автомобил с рег. № СТ1429НН, който съгласно проверка в сектор "Пътна полиция" Ст. Загора, е регистриран по партида на дружество "Севен" ЕООД, което от своя страна е декларирало, че не е имало търговски отношения с прекия доставчик "Конкорт" ЕООД. Сочени са рег. номера и на други превозни средства, но същите са с неустановена собственост, представяни са и договори за наем на автомобили с дружества, като видно от проверки в сектор "Пътна полиция" става ясно, че същите не са собственост на контрахентите на прекия доставчик. Наличието на несъответствия с представените документи, разколебава доказателствената тежест на същите и препятства възможността за извеждане на категоричен извод за реално осъществени доставки на стоки, които по своя характер са родово определени вещи. Правилно е приел първоинстанционният съд, че от събраните доказателства не се доказва по безспорен и категоричен начин настъпването на данъчното събитие. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се уважи в размера на 1644,92 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,