Решение № 7739 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2013 г.

Решение № 7739 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Патентно ведомство на Република България против решение № 4075/17.06.2013 г., постановено по адм. д. № 11127/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Навежда доводи, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е обсъдил събраните по делото доказателства, както и че решението страда от липса на мотиви. Ответната страна - Александър Методиев Антов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответната страна - "Фърст Патент енд Марк Офис" ЕООД, чрез управителя на дружеството, в писмено становище, излага съображения, че жалбата е основателна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия си състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил решение № 219/1.08.2012 г. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 46, ал. 5 и ал. 6 ЗМГО е отменена регистрацията на марка с рег. № 53855 CARLO CADDEO и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите, по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че въз основа на представените доказателства се установява реалното използване на марката в релевантния петгодишен период. В решението си съдът е посочил част от представените по делото доказателства /фактури pа изработка на торби с дръжки, пликове за вратовръзки, пликчета за копчета и за изработка на рекламни материали/, цитирал е законовите разпоредби, отнасящи се до използване на марката и до реално използване на марката, както и практика на СЕС относно реалното използване на марката. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по конкретно на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК и чл. 185 ГПК. На първо място съдът не е приел като доказателства по делото представените писмени документи, както и приложената административната преписка. Т. е обсъждал е доказателства, които не са били приобщени към делото по надлежния ред. На второ място част от представените документи не са придружени с надлежен превод на български език. Не малка част от представените доказателства въобще не са обсъждани от съда. Решението страда и от липса на мотиви. Съдът не е отговорил на релевантния за правилното решаване на делото въпрос "Защо според него представените доказателства, обосновават извод за реално използване на процесната марка, или казано иначе как използването на марката, за което са представени доказателства, изпълнява основната функция, основното предназначение и основната цел на марката, а именно да гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите, за които тя е регистрирана, за да създаде или запази пазар за тези стоки и услуги. Не са изложени съображения кои от представените доказателства биха обосновали извод, че марката изпълнява своето основно предназначение и цел. Защото когато се преценява дали използването на търговската марка е истинско, трябва да се вземат под внимание всички факти и обстоятелства, релевантни да установявят дали търговската експлоатация на марката е реална, по-специално дали това ползване се очертава, като оправдано в икономическия сектор, що се отнася до поддържането или създаването на дял на пазара на стоките или услугите, защитени от марката, естеството на стоките или услугите по спора, характеристиките на пазара и мащаба и честотата на използване на марката. Защитата, която дава регистрацията на марката и последствията от нейното регистриране, включително с оглед противопоставянето и спрямо трети лица, не може да продължи да се прилага, ако марката загуби търговското си основание за съществуване, което е именно да създаде или да запази търговско място, пазар на стоките и услугите, означени с този знак, което ги отличава от стоките на други лица. Използването на марката следователно трябва да се свързва с продажбата или непосредствено предстояща продажба на пазара на стоките, за които марката е регистрирана. Т. е. използването на марката трябва да е от такова естество, че да доведе до оборот от продажбата на стоки, за които марката е регистрирана, въпреки и незначителен такъв. Дори и минималното използване следователно може да бъде считано за реално, ако от него става ясно, че то е насочено към релевантния икономически сектор за поддържането или създаването на дял на пазара. В случая следва да се има предвид и практиката на СЕС и на ВАС, според която не всяко използване по смисъла на чл. 19, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 ЗМГО, може да се приеме за реално използване. Именно липсата на съображения относно това дали конкретното използване на процесната марка, за което са представени доказателства, е във връзка с основната функция и основаната цел на марката, прави решението немотивирано. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми са гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото - върнато на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и: 1. да приеме всички представени доказателства; 2. да изиска представените на друг език документи, да бъдат приложени и в надлежен превод на български език съобразно чл. 185 ГПК; 3. да обсъди всички събрани по надлежния ред доказателства, включително и тези на друг език, при положение, че са придружени с превод на български език; 4. да изложи съображения дали доказаното използване на марката е във връзка с основното предназначение и функция на марката и следователно дали може да обоснове извод за реално използване; 5. да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност и да направи крайните изводи за законосъобразността на оспореното решение на председателя на Патентно ведомство, респективно за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,