Решение № 9837 от 25.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14596/2014 г.

Решение № 9837 от 25.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14596/2014 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Хийт консулт" ООД със седалище в град София чрез процесуалния му представител - адвокат Николай Николов против решение № 5774 от 29.09.2014 г. по адм. дело № 2223/2014 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу заповед № 63-ЗПР-01 от 5.02.2014 г. на изпълнителния директор на Агенция за устойчиво развитие (АУР). Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Агенция за устойчиво развитие не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с наличие на предпоставката по чл. 23а, ал. 1 ЗЕЕ - влязло в сила наказателно постановление, което води до заличаване от регистъра на лицата, получили удостоверение с право да извършват обследване за енергийна ефективност. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано и по жалба, подадена от "Хийт консулт" ООД срещу заповед № 63-ЗПР-01 от 5.02.2014 г. на изпълнителния директор на Агенция за устойчиво развитие. С нея на основание чл. 23б, т. 3 ЗЕЕ - отменен, но действал към момента на издаването й и на проведеното първоинстанционно съдебно производство, дружеството е заличено от регистъра на лица, извършващи обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради по чл. 23а, ал. 1 ЗЕЕ. Възраженията на жалбоподателя са, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отменен отказ на АУР да издаде удостоверение за енергийни спестявания за процесната сграда. Оплакването е, че постановените по този спор решения не са взети предвид от административния орган при издаване на заповедта, което според оспорващата страна е нарушение на административнопроизводствените правила и едновременно с това съставлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК - несъобразяване с целта на закона. От приложената административна преписка съдът е установил цялостната фактическа обстановка. Административното производство е започнато по искане на "ЧЕЗ Електро България" АД, подадено на 27.02.2012 г. до АУР за издаване на удостоверение за енергийни спестявания. Към заявлението е приложен доклад от извършено обследване за енергийна ефективност, изготвен от "Хийт консулт" ООД. Това дружество е вписано на 21.09.2005 г. в публичния регистър на лицата по чл. 23а, ал. 1 ЗЕЕ и притежава удостоверение за вписване, пререгистрирано със срок на валидност до 27.09.2016 г. На 11.09.2012 г., длъжностни лица от агенцията са извършили проверка на място на сградата. Съставили са констативен протокол за изпълнени и неизпълнени мерки, предписани през 2009 г. В т. 4 от него са описали неизпълнените и частично изпълнени такива. Въз основа на протокола, изпълнителният директор със заповед № У-01-01 от 4.10.2012 г. е отказал издаване на исканото удостоверение. Заповедта е обжалвана пред АССГ и по жалбата е образувано адм. дело № 10151/2012 г. То е приключило с решение № 2705 от 22.04.2013 г. за отмяна на отказа, като незаконосъобразен и задължаване на административния орган да издаде исканото удостоверение. Решението е оставено в сила с решение № 923 от 23.01.2014 г. по адм. дело № 8094/2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Паралелно с развиващото се първоначално производство по издаване на удостоверение, по отношение на "Хийт консулт" ООД е проведено административно-наказателно производство. Започнато е със съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 1 от 10.12.2012 г. В него е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 25 ЗЕЕ и посочените разпоредби от Наредба № РД-16-1057 от 10.12.2009 г. (наредбата също е отменена понастоящем, но е действала към момента на административното производство). Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 47 от 14.05.2013 г. от изпълнителния директор на АУР. В него са констатирани нарушения на задълженията на дружеството по ЗЕЕ и на основание чл. 86 ЗЕЕ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Наказателното постановление е обжалвано по реда на ЗАНН пред Плевенския районен съд и е потвърдено с решение от 10.70.2013 г. по АХ дело № 1556/2013 г. Решението е оставено в сила с решение № 678 от 28.11.2013 г. по адм. н. дело № 960/2013 г. на Плевенския административен съд. След влизане в сила на наказателното постановление, изпълнителният директор на АУР е издал заповедта за заличаване на дружеството от регистъра на лицата, извършващи обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил и правните си изводи за наличие на предпоставката по чл. 23б, т. 3 ЗЕЕ, послужила като основание за издаване на оспорената заповед. Обсъдил е и е счел за неоснователни възраженията на оспорващата страна и е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи, се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство. Твърди се, че наличието на влязло в сила наказателно постановление, съставлява формално основание за заличаване на субекта от съответния регистър, но в конкретния случай не са налице материално-правните предпоставки. Касаторът отново се позовава на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на отказа на административния орган да издаде удостоверение за енергийни спестявания на собственика на сградата. Възражението е неоснователно. Разпоредбата на чл. 23б от отменения вече ЗЕЕ еднозначно задължава изпълнителния директор на АУР да заличи от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване при наличие на една от самостоятелните четири предпоставки. Предпоставката по т. 3 от нормата е влизането в сила на наказателно постановление за извършено нарушение по закона. Влязлото в сила наказателно постановление е материалноправна предпоставка. При наличието й, административният орган е задължен да приложи диспозицията на разпоредбата и да извърши предвиденото в закона заличаване. В случая това е било налице - издадено е наказателно постановление на касатора за извършени нарушения по ЗЕЕ; на основание чл. 86 от него му е наложена имуществена санкция; върху наказателното постановление е извършен съдебен контрол; върху първоинстанционното решение е извършен на свой ред касационен контрол и наказателното постановление е влязло в сила. Административният орган е законово задължен с разпоредбата на чл. 23б, т. 3 ЗЕЕ да заличи адресата на наказателното постановление. Ето защо заповедта за заличаване е законосъобразна и по отношение на нея не е налице нито едно от предвидените в чл. 146 АПК отменителни основания. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на влязлото в сила решение на съда за отмяна на отказа на административния орган да издаде удостоверение за енергийни спестявания. Както правилно е приел административният съд, отмяната на отказа за издаване на удостоверение, не води сама по себе си до отмяна на влязлото в сила наказателно постановление. В мотивите на решение № 675 от 10.07.2013 г. на районния съд, постановено по реда на чл. 59, ал. 1 ЗАНН, пред съда е било представено, като доказателство, както решението на административния съд, така и допуснатата от него съдебно-техническа експертиза. На стр. 3 от акта на районния съд е налице и пряко позоваване на констатациите в тази експертиза. Именно въз основа на всички събрани доказателства, районният съд е приел издаденото наказателно постановление за законосъобразно и го е потвърдил. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение по отношение номерацията на страниците от доклада за енергийно обследване и находящата се в него таблица № 18. При преценката за наличието или липсата на основанието за заличаване от регистъра по чл. 23б, т. 3 ЗЕЕ, изготвеният доклад няма значение за доказателство по делото, тъй като той е преценяван при преценката на законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Неотносимо към спора е представената в съдебно заседание, като доказателства заповед № 4.ПП-ВПР-01 от 30.03.2015 г. на същия административен орган, доколкото тя касае искане за ново вписване в регистъра от 16.03.2015 г. и е извън обхвата на развилото се правоотношение по заличаването. По тези съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение