Решение № 6391 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 540/2021 г.

Решение № 6391 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 540/2021 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на културата, подадена чрез главен юрисконсулт Х., в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 2133/24.11.2020 г. по адм. дело № 1006/2020 г. на Административен съд - Пловдив (АС Пловдив). Касационният жалбоподател поддържа, че решението е недопустимо и освен това е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че адм. съд е постановил недопустим съдебен акт, като е нарушил чл. 154 АПК за служебно конституиране на страните, като не е конституирал като заинтересована страна- Национален институт за недвижимо културно наследство. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и издадено без да са събрани всички допустими и относими доказателства, обосноваващи издаването на административния акт. Смята, че не е налице противоречие на становището на Министъра на културата с влязло в сила съдебно решение. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение. Касационният жалбоподател- Министъра на културата, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Х. моли да се уважи касационната жалба, като се отмени решението на АС- Пловдив, като недопустимо и неправилно. Посочва наличието на конкретни пороци на решението, съставляващи касационни основания по чл. 209 от АПК, които са изложени подробно в касационната жалба. Ответникът- "Виктория Сити Център" ЕООД в писмен отговор подаден чрез адв. Х. Р., моли да се остави без уважение касационната жалба и да се потвърди решението на Административен съд- Пловдив. Счита, че административният акт не трябва да противоречи на решението на съда по спорния предмет, правни последици, обективирани в неговия диспозитив, а становището на министъра на културата противоречи на влязлото в сила решение на Административен съд- София град, поради което правилно АС Пловдив го е обявил за нищожно. В писмено становище на 2.03.2021 г. подадено чрез адв. Х. Р., моли да се остави без уважение касационната жалба и да се потвърди решението на Административен съд- Пловдив. Моли да се присъдят разноски, съобразно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд Пловдив и същото, като правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд- гр. Пловдив е обявено за нищожно Становище изх. № 33-НН-433 от 3.02.2020 г. на Министъра на културата, с което е отказано съгласуване на технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване и ремонт на покривната конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ I – 522, 679 – жилищно и обществено застрояване, в кв. 149 – нов, 314 – стар, по плана на ЦГЧ – гр. Пловдив, [адрес]. Наред с това преписката е изпратена на Министъра на културата за ново произнасяне по заявленията на "Виктория Сити Център" ЕООД от 3.01.2017 г. и 30.03.2017 г. – в обхвата на представения коригиран проект със заявлението от 30.03.2017 г., при съобразяване с мотивите на съдебния акт в 14 дн. срок от влизането му в сила. На последно място Министерството на културата е осъдено да заплати на Виктория Сити Център ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], съдебни разноски в размер на общо 1 550 лв. За да достигне до този правен резултат от решаващия съд е прието, че произнасянето на министъра на културата с оспореното становище - отказ, е по идентични заявления на жалбоподателя, по които е издаден отменения отказ на зам. -министъра на културата. Решаващият съд е посочил, че с Решение № 15836/2018 г. на ВАС, по адм. дело № 9477/2018 г. е отменено Решение № 3466/25.05.2018 г. по адм. дело № 10580/2017 г. на АС– София– град и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд в друг състав. Според мотивите на ВАС: "Производството пред Административен съд – София- град е образувано по жалба на "Виктория сити център" ЕООД срещу Становище изх. № 33-НН-433 от 30.08.2017 г. на зам. -министър на културата, в частта, в която е обективиран отказ за съгласуване на технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване с кота корниз 16. 91 м. /176. 33 и кота било 20. 41 м. /179. 82 и ремонт на покривна конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ І-522, 679 "за жилищно и обществено застрояване", кв. 149 /стар кв. 314 по плана на ЦГЧ - гр. Пловдив. Съдът е отменил обжалваното Становище изх. № 33-НН-433 от 30.08.2017 г. на зам. - министър на културата в обжалваната част и е върнал административната преписка на зам. - министъра на културата за ново произнасяне по постъпилото заявление вх. № 7000-748/03.01.2017 г. от "Виктория сити център" ЕООД в 14- дневен срок от момента на влизане на съдебното решение в законна сила. С Решение № 15627/2019 г., постановено по адм. дело № 10154/2019 г., ВАС оставя в сила Решение № 3789/4.06.2019 г., постановено по адм. дело № 653/2019 г. от Административен съд – София- град. Съдът е обсъдил приетата СТЕ, от която установил, че представеният от жалбоподателя със заявлението от 30.03.2017 г. проект чрез НИНКН до Министъра на културата за съгласуване на виза и нов инвестиционен проект за обекта, е идентичен с представения от ответника по делото проект на хартиен носител. Идентичност е констатирана и между проектът на хартиен носител и сканираният проект на диска, с изключение двете допълнително внесени части – представени по- късно и приети по делото. Решаващият съд е установил идентичност на преписките, като няма установена промяна във факти и обстоятелства или в конкретен единичен факт или обстоятелство, при които се е произнесъл зам. министъра на културата на 30.08.2017 г., и при които след това се е произнесъл министъра на културата на 3.02.2020 г. Съдът е преценил, че е идентично съдържанието на разпоредителната част на двата отказа - отказ за съгласуване на технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване с кота корниз 16. 91 м. /176. 33 и кота било 20. 41 м. /179. 82 и ремонт на покривна конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ І-522, 679 "за жилищно и обществено застрояване", кв. 149 /стар кв. 314 по плана на ЦГЧ- гр. Пловдив. В заключение адм. съд е приел жалбата за основателна, като оспореното становище- отказ е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение и актът е нищожен, като ответникът не оспорва наличието на идентичност в предмета и основанието. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на съдебното решение, поради неконституиране на задължителна страна в производството - Националният институт за недвижимо културно наследство. Наистина НИНКН дава становище в процедурата по съгласуване по чл. 84 от ЗКН, но същият институт действа като помощен орган на министъра на културата, който е единствено компетентен да съгласува представените му инвестиционни проекти или да откаже съгласуването им, поради което участието на НИНКН, като страна в производството не е наложително. Отделно от гореизложеното същият институт би могъл да инициира касационното производство по чл. 210, ал. 2 от АПК, ако счита че решението на АССГ засяга неблагоприятно интересите му, което не е сторено. В този смисъл е Решение № 3128 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. дело № 8876/2013 г., трето отделение Принадлежността към едно ведомство сочи за еднопосочни интерeси и определя, че настоящото касационно производство изпълнява ролята за защита на тези интереси, вкл. в техния обществен, културно- архитектурен аспект. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Необосновано и неоснователно е и твърдението, че съдебният акт противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 83 ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Съобразно чл. 84. ал. 1 ЗКН съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. Според чл. 2 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно- реставрационни дейности на недвижими културни ценности- за всички консервационно- реставрационни дейности, включително и за експониране и адаптация на недвижими културни ценности, регламентирани с чл. 83 от Закона за културното наследство, за които се изисква съгласуване на инвестиционен проект по реда на чл. 84 ЗКН, се прилагат изискванията за обхват и съдържание на документацията, предвидени в същата наредба. За изготвяне на инвестиционните проекти за консервация, реставрация, експониране и адаптация на недвижими културни ценности се издава виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в съответствие с режимите за опазването им. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г. документациите за консервация, реставрация, експониране и адаптация на недвижимите културни ценности отразяват и изясняват оригиналната структура на културната ценност, етапите и видовете намеси в обекта, както и предложение за съвременна намеса, изготвено въз основа на предварителните проучвания и в съответствие с режимите за опазване и действащите нормативни актове. Неоснователно касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че повторното произнасяне на административния орган– в изпълнение на влязлото в сила Решение № 3789/4.06.2019 г., постановено по адм. дело № 653/2019 г. от Административен съд– София- град, е въз основа на идентични заявления. В случая Заявлението от 3.01.2017 г., е коригирано в хода на административното производство със Заявлението от 30.03.2017 г. При второто произнасяне по заявлението на дружеството не е имало промяна във фактите и обстоятелствата, подлежащи на преценка от административния орган, при съобразяване указанията на АССГ. При съпоставка между съображенията за отказ в отмененото становище от 30.08.2017 г.: и в оспореното становище – отказ, предмет на настоящия спор, е видно, че административният орган не е зачел приетото от съда, че –"в случая не се изисква проект по част "Конструкции"". Във влязлото в сила решение решаващият съд е приел, че "проектът е напълно съобразен с изискванията на плана, включително и по отношение на запазването на съществуващото застрояване; Налице е запазване на контура и обема на сградата и частично запазване на фасадите, включително с декоративните елементи, както и на общия облик на сградата. " В тази част е наличието на противоречие на становището с влязлото в сила решение, тъй като, въпреки че съдът е приел, че е налице "частично запазване на фасадите, включително с декоративните елементи, както и на общия облик на сградата", адм. орган отново приема друго, че предвидената в проекта фасада не отговаря на изискванията. Налице е несъобразяване със съдебния акт на АССГ и ВАС. Поради това, отказвайки при същите фактически обстоятелства адм. орган е приел недействителен акт. Този извод не се променя от твърдението на касатора за отсъствие на идентичност по отношение страните и в частност– административният орган. Същото цели заобикаляне на правилото, установено в чл. 177, ал. 2 АПК. Правомощията на зам. министъра да издава адм. актове са неразривно свързани и произтичат от правомощията на министъра – чл. 26, ал. 1 и 2 ЗА. Оспореното становище- отказ е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение и актът е нищожен, като ответникът не оспорва наличието на идентичност в предмета и основанието. Предвид на това отказът противоречи на материалния закон, поради което е налице предпоставката на чл. 177, ал. 2 от АПК за обявяването му за нищожен. Такъв адм. акт не поражда целените правни последици, а само създава привидност за настъпването им, поради което при констатиране на нищожността съдът следва да я прогласи. При това положение Административен съд- Пловдив, като е обявил оспорения отказ за нищожен и е изпратил преписката на компетентния орган за произнасяне е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, на ответника се следва присъждането на сторените в касационното производство разноски, съобразно представените доказателства на лист ЗЗ от делото за извършването им, представляващи платено адвокатско възнаграждение от 1000 лева. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК