Решение № 234 от 13.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 733/2013 г.

Решение № 234 от 13.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 733/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 11/2005 г. на Пловдивския военен съд и отмяна на определение № 11/08.02.2005 г. на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК. Поддържа се, че делото следва да се върне за ново разглеждане, защото с решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Д. и други срещу България" е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа изцяло искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пловдивската окръжна военна прокуратура образувала на 11.03.2003 г. следствено дело № 290-ХII/2003 г. по реда на чл. 191 НПК за установяване причините и обстоятелствата за смъртта на гражданското лице Т. Д. Т. от гр. Х., настъпила на 11.12.2003 г. С постановление № 367/04.01.2005 г. след като се запознал с материалите по делото военният прокурор при Пловдивската окръжна военна прокуратура подполковник П. приел, че не е налице извършено престъпление от служители на МВР и на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 12а от НК прекратил наказателното производство, а на основание чл. 237, ал. 2 от НПК постановил веществените доказателства по делото след влизане в сила на определението да бъдат унищожени. По повод жалбата на Д. Т. Д., Д. Т. Д. и В. Х. Т., чрез пълномощниците си адвокат Е. и адвокат С., Пловдивският военен съд образувал чнд № 11/2005 г. С определението се произнесъл по обосноваността и законосъобразността на постановлението. По изложените подробни съображения, че е проведено задълбочено и всестранно разследване, но няма доказателства да е извършено престъпление от служители на МВР е приел, че са налице предпоставките по чл. 12а от НК и наказателното производство законосъобразно е прекратено. На основание чл. 237, ал. 5, т. 1 НПК вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК е потвърдил постановлението на подполковник П. от 04.01.2005 г. като обосновано и законосъобразно. Европейският съд по правата на човека, четвърто отделение, с решение, влязло в сила на 06.02.2013 г. по делото, образувано по жалба № 30086/2005 г. "Д. и други срещу България" е установил, че е извършено нарушение на чл. 2 от Конвенцията, което е от съществено значение за правилното решаване на делото. Допуснато е нарушение на задължението на държавата да разследва ефективно обстоятелствата, при които Т. е загубил живота си. Съдът е приел, че компетентните органи при разследването са приложили стандарт, който не отговаря на изискванията по чл. 2, § 2 от Конвенцията "лишаването от живот да не е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима". Тези съображения са основани на данните по делото, че както прокурора, така и съда са счели, че силата, включително експлозивите и реактивният гранатомет, които са използвани от служители на държавата, е гарантирала преодоляване на съпротивата на Т. Съдът е изложил възприета от него позиция във връзка с извода за допуснато и друго нарушение. Констатиран е подход на разследването, противоречащ на изискванията по чл. 2 от Конвенцията. Взето е решение да не бъдат разследвани и съдени членовете на отряда за борба с тероризма, участвали в акцията, с цел да се запази в тайна тяхната самоличност, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 159, ал. 3 от ЗМВР от 1997 г. Определен е като порок на разследването, който подкопава възможността да се установи самоличността на отговорните лица и друго основание да се счете като неефективно. Съдържанието на решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Д. и други срещу България" е основание за възобновяване на делото, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение