Решение № 13555 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите/НАП/ срещу Решение 9351/20.06.2024 г. на Административен съд София - град /АССГ/, постановено по адм. дело 949/2023 г., в частта, в която Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на Б. И. Б. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Б. Б. срещу НАП иск за разликата до пълния претендиран размер от 1000 /хиляда/ лева, като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на касационната проверка. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че не е налице бездействие от страна на НАП при неоторизирания достъп до личните данни. Счита, че съдът неправилно е приел, че в процесния случай е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на НАП, което да обоснове наличието на първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита за неправилни и изводите на съда относно втората предпоставка за възникване на правото на обезщетение, а именно че негативните емоции са в следствие на неоторизирания достъп. Твърди, че ищецът не е извършвал проверка кои негови данни са изтекли, като последното внасяло съмнение в степента на тревожност и ангажираност, която е създадена у ищеца от изтичането на информацията. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и се постанови ново, с което се отхвърли изцяло иска на Б. Б.. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател в съдебно заседание не се представлява. Ответникът по касация Б. И. Б. не депозира отговор по касационната жалба. Не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от Б. Б. срещу НАП за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, претърпени за периода 15.07.2019 г.- 22.02.2020 г., в резултат на неизпълнение в достатъчна степен от страна на ответника на задължението по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, чл. 24 и чл. 32 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/, наричан по - нататък Регламент /ЕС/ 2016/679 или ОРЗД заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Производството по адм. дело 949/2023 г. е по реда на чл. 226 от АПК, след като с Решение 255/11.01.2023 г. на Върховния административен съд /ВАС/, постановено по адм. дело 2421/2022 г. е отменено Решение 266/17.01.2022 г. на АССГ, постановено по адм. дело 4527/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим и частично основателен. Посочил е, че искът е с правно основание чл. 82, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Изложил е съображения, че за да е основателен предявеният иск за обезщетение следва да са налице следните предпоставки: нарушение на Регламент /ЕС/ 2016/679, извършено от администратора на данни, претърпяна от лицето имуществена или неимуществена вреда и причинна връзка между вредата и нарушението. За да уважи иска АССГ е приел, че и трите предпоставки са налице. Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия, при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е неправилно по следните съображения: Предявеният иск е с правно основание чл. 82, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, във връзка с чл. 39 от ЗЗЛД, чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид чл. 82 от Регламент /ЕС/ 2016/679 предметът на доказване изисква установяване на: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент /ЕС/ 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. В съображение 36 на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено че от текста на член 82, §1 от ОРЗД ясно следва, че наличието на вреди, които са били нанесени, е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в посочената разпоредба, както и наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, §1 от Харта на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент /ЕС/ 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 от ОРЗД. Членове 24 и 32 от Регламент /ЕС/ 2016/679 задължават администратора на лични данни /какъвто се явява НАП/ да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, параграф 3 от ОРЗД предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищеца в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в член 5, параграф 2 и конкретизиран в член 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по член 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по член 32 от посочения регламент са подходящи. В т. 1 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, е прието, че членове 24 и 32 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/ трябва да се тълкуват в смисъл, че неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на член 4, точка 10 от този регламент сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от съответния администратор технически и организационни мерки не са подходящи по смисъла на тези членове 24 и 32. В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е прието, че член 82, §3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, параграфи 1 и 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на член 4, точка 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Именно това обстоятелство е останало недоказано от ответника в производството, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Това е резултат от несправянето на ответника да докаже благоприятните факти, които са били в негова тежест. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът следва да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Ответникът не е ангажирал доказателства, за да докаже, че е приложил подходящи организационни и технически мерки за осигуряване на нивото на риска, предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Ответникът е следвало да докаже такова изградено ниво на сигурност, което свежда до минимум риска от неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, но същият не се е справил с доказателствената тежест. Не е доказал, че по никакъв начин не е отговорен са събитието причинило вредата. Неправилно съдът е приел, че са налице втората и третата предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищецът твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че член 82, §1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца, който е направил искане за допускане на един свидетел, а в съдебно заседание от 21-05.2024 г. процесуалният му представител адв. Хаджигенов изрично е заявил, че не води допуснатия му свидетел и няма да се възползва от това си доказателствено искане. Посочил е, че няма други доказателствени искания. В Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС е предвидено, че член 82, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/ трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на разпоредбите на този регламент не е достатъчно, за да се присъди право на обезщетение /т. 1/. Член 82, §1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, която поставя поправянето на нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба в зависимост от условието нанесените на субекта на данните вреди да са достигнали определена степен на значимост /т. 2/. Член 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза. В случая ищецът не е ангажирал доказателства какви негови лични данни са достъпени неправомерно. За доказване изтичането на лични данни ищецът е ангажирал справка от интернет портала на НАП, в която е посочено, че По заявка 3449 има неправомерно разкрити лични данни и Декларация от Б. с дата 31.07.2019 г., с която декларира, че след направена проверка установил, че личните му данни фигурират сред изтеклите от Националната агенция за приходи. Няма никаква яснота кой е направил заявката и дали тя касае Б. Б., т.е. не е ясно, че са изтекли именно данните на последния. Единствените доказателства за изтекли данни са цитираните по-горе извадка и декларация. В касационната жалба е наведен основателен довод, че ищецът Б. не е направил нищо, за да установи какви са конкретно личните данни, които са разкрити. За да може да се приложи принципът на равностойност и ефективност, съобразно посоченото в цитираното Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС, ищецът следва да посочи и докаже какви негови лични данни са публично оповестени, за да може да се прецени притеснението и страха като неимуществени вреди и да се определи адекватно парично обезщетение. Липсата на доказателства какви точно лични данни са изтекли и че изтеклите лични данни са именно на ищеца имат за последица недоказаност на втория елемент от фактическия състав на отговорността. Правилата за доказателствената тежест на иск по чл. 82 ОРЗД не са по - неблагоприятни, от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения за други искове. Правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК изисква всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Следователно принципът на равностойност и принципът на ефективност ще са спазени, като е необходимо ищецът да докаже, че именно негови конкретни лични данни са изтекли. Тъй като трите елемента следва да са кумулативно налице, липсата на един от тях има за последица неоснователност на иска и не следва се обсъжда дали е налице и третата предпоставка за основателност на иска. По изложените съображения решението в обжалваната част като неправилно ще следва да се отмени и се постанови ново, с което предявеният от Б. Б. иск се отхвърли и в останалата му част. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението с правно основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото, следва да се бъде определена в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение