Решение № 2847 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 159/2018 г.

Решение № 2847 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 159/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" С., гр. С. чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 6723 от 16.11.2017 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 6168/2017 г. С него се отменя заповед № ЗД/Д-С-СЛ-016/18.04.2017 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" С. гр. С.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. О. И. Б. П. чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид с отговор по жалбата и в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Б. П. срещу цитираната заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" С. С., потвърдена с решение на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С. град. С нея се нарежда майката И. Б. П. да подсигури присъствието на детето Б. Д. Г. да ползва социална услуга "Психологическо консултиране за възстановяване на комуникацията между детето и бащата" към ИСДП за период от шест месеца, считано от датата на издаване на заповедта. Също така, майката И. Б. П. да ползва социална услуга "П. за подобряване на комуникацията" и "Оценка на родителския капацитет" към ИСДП за период от шест месеца, считано от датата на издаване на заповедта. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146 АПК с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Обсъдил представения социален доклад и събраните по делото доказателства и приел, че липсват фактически основания за издаването й, поради отсъствие на конкретни обстоятелства от които да се направи извод, че майката е възпрепятствала контактите на бащата с детето, и че такива обстоятелства не са ангажиментите на детето, свързани с обучението му и подготовката за кандидатстване. При съобразяване на разпоредбата на чл. 14 ППЗЗД и чл. 16а ППЗЗД е констатирана и липсата на план за действие, връчен на родителите, което е нарушение в процедурата и основание за отмяна на заповедта. При изложените съображения заповедта е отменена. Решението е правилно. Поддържаните доводи в касационната жалба се свеждат до това, че има фактическо основание за издаване на заповедта което съдът не съобразил и извел необосновани изводи. Тези доводи са неоснователни. Съдът е извел обосновани констатации от фактическа страна относно поведението на майката, като е приел, че няма данни относно поведението на майката в причинна връзка с влошаване на отношенията на детето с бащата. Това са фактическите основания, които следва да бъдат установени от административния орган, за да бъде издаден обоснован и в съответствие с материалния закон административен акт. От друга страна, констатираната липса на план за действие е материалноправно основание за съда да постанови решение с което да отмени заповедта поради нарушение на административнопроизводствените правила. Представянето на такъв план в касационната инстанция е неотносимо към предмета на спора тъй като касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания- чл. 219, ал. 2 АПК. В случая е налице непълнота на доказателствата по вина на страната, което не е касационно основание по чл. 209 АПК за отмяна на решението. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответника се дължат исканите разноски, доказани по основание и размер по списък - 400 лева, като съдът приема за неоснователно направеното възражение за прекомерност. Същите съответстват на фактическата и правна сложност на спора и на извършените процесуални действия в защита на интереса на страната. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение