Решение № 12097 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3433/2018 г.

Решение № 12097 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3433/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионален отдел за национален строителен контрол (РО "НСК") - Ловеч при Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район ((РДНСК - СЗР), чрез процесуалния му представител юрк. Ленков срещу решение № 173 от 6.12.2017 г. по адм. д. № 98/2016 г. на Административен съд – гр. Ловеч, с което е отменена Заповед № ДК – 09 – Л – 1 от 16.03.2016 г. на ВИД Началник на РОНСК – Ловеч при РДНСК - СЗР, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 4 от ЗУТ е наредено спиране изпълнението на строеж "Цех за селективна очистка", намиращ се в УПИ VI, кв. 233 по плана за регулация и застрояване на гр. Луковит, ул. "Възраждане" № 139, ПИ с идентификатор № 44327.502.9809 по кадастралната карта на града, и с което ДНСК е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Твърди се неправилност на извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като посочва, че спорният строеж е първа категория, а не пета, както е приел съда и както е посочено в издаденото за него разрешение за строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу оспорената в първата инстанция заповед. Ответникът "Полихим - СС" ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Полихим – СС" ЕООД срещу заповед № ДК – 09 – Л – 1 от 16.03.2016 г., с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 4 от ЗУТ е наредено спиране изпълнението на строеж "Цех за селективна очистка", намиращ се в УПИ VI, кв. 233 по ПРЗ на гр. Луковит. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че въз основа на одобрен и съгласуван инвестиционен проект под № 22 от 15.05.2014 г. е издадено разрешение за строеж № 23 от 22.05.2014 г. за строежа, описан в заповедта, като същият е определен като такъв от 5 категория и представлява две долепени едноетажни сгради (ниско и високо тяло) с покривна конструкция на три нива, като високото тяло е предназначено за разполагане на четири вертикални технологични колони за очистено масло, а в ниското – монтаж на апарати за огнево нагряване на суровина. Според издателя на заповедта, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" и б. "к" от ЗУТ, чл. 2, ал. 4, т. 1, б. "в", чл. 2, ал. 10 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, строежът е първа категория съгласно т. 10 от Класификатор на строежите по чл. 2, ал. 13 (Приложение № 1) от Наредбата, която пък определена категория от административния орган изисква сключване на договор за строителен надзор на основание чл. 161, ал. 4, т. 2 във връзка с чл. 168, ал. 2 от ЗУТ. Нарушението на тези разпоредби е квалифицирано като строеж с нарушение на чл. 224, ал. 1, т. 4 ЗУТ, за който са налице основания за спиране. За да постанови оспореното решение АС – гр. Ловеч е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма и без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По делото са изслушана комплексна експертиза на вещо лице инженер–химик и вещо лице архитект, като вещото лице инженер–химик е дала становище, че производството в обекта по оспорената заповед не е химическо такова, а се основава на физични процеси, а вещото лице архитект е дало становище, че се касае за химическо производство и спорният строеж е от първа категория, като страните са оспорили едната – частта на вещото лице инженер – химик, а другата на вещото лице - архитект, но заключението е прието в цялост, а от страните не е направено искане за допълнителни експертизи. Приел е, че оспорената заповед е издадена в противоречие със закона, тъй като разрешение за строеж № 23 от 22.05.2014 г. на главня архитект на Община Луковит е влязло в сила на 11.06.2014 г., като строежът с него е определен като такъв от пета категория. Приел е, че при наличието на стабилитет на разрешението за строеж и неупражнени права от органите на ДНСК по реда на чл. 156 от ЗУТ, инцидентният контрол за законосъобразност в това производство на категорията на строежа, която е определена с влезнало в сила разрешение за строеж, е изключен. В мотивите на самата обжалвана заповед се сочи, че сградите са конструктивно изпълнени, оборудването е монтирано, но не са изпълнени технологичните връзки между елементите му. Оспореното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че спорният строеж не представлява такъв на химическата промишленост. Вещото лице инженер – химик, със съответните специални знания, изрично е посочила, че производството е преработка на отработени масла, което не е химическо. И от вещото лице архитект е посочено, че една, в която се намират нагревателите и другата част служи за защита на монтирани съоръжения – вертикални колони от атмосферните влияния. При тези констатации не може да се приеме за доказано, че спорният строеж е първа категория. Още повече, че в оспорената заповед липсват мотиви защо приема строежа за първа категория, а бланкетно са посочени текстове от закона за строежи първа категория, както и не е налице констатация или използвани от административния орган специални знания, които да установяват, както наличието на предпоставките по б. "г" на т. 1 на чл. 137 от ЗУТ, така и на б. "к" от тази разпоредба. Това от своя страна води и до извод за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, нарушаващи правото на защита на адресата, тъй като не става ясно защо е прието, че спорният строеж е първа категория, което настоящата инстанция намира за порок в оспорения акт, основание за отмяната му. На второ място в настоящия случай е налице разрешението за строеж, което е влезнало в сила. Действието на такова разрешение за строеж следва да се зачита във всички случаи. След като не е било отменено по реда на обжалването, то не може да бъде ревизирано по друг ред. В конкретния случай чрез издаване на заповед за спиране изпълнението на строеж се ревизира издадено вече разрешение за строеж. Дори такава хипотеза да е възможна, то не са налице фактите, към които би могла да бъде приложена. Не е доказано от административния орган, че спорният строеж е такъв, за които се изисква упражняването на строителен надзор по чл. 168, ал. 2 ЗУТ. На последно място, спиране изпълнението на строеж по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ е допустимо спрямо незавършен строеж, а в случая строежът е завършен, въпреки различната констатация в заповедта, която обаче не е подкрепена с факти. Това е така, тъй като и в самата заповед е посочено, че сградите са завършени, оборудването е монтирано, само не са изпълнени техническите връзки, като това обосновава завършеност, а не незавършеност на строежа. Т. е. не са били налице предпоставките по чл. 224 от ЗУТ. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски, които са и доказани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,