Решение № 115 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2016 г.

Решение № 115 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на А. М. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. № 87/16 г. в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 49 ЗЗД срещу Столична община за разликата над присъдените й като обезщетение за неимуществени вреди 1000 лв. до предявения размер от 8 000 лв. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/68 г. по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл. 52 ЗЗД. Касаторката поддържа жалбата и моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови ново, с което искът й да бъде уважен изцяло. Ответникът по жалба Столична община я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В ППВС № 4/68 г. е посочено, че понятието справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна увреда /на каквато се позовава в исковата си молба касаторката/ могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. По същество на жалбата: Въззивният съд е приел, че ищцата търпи неимуществени вреди от противоправното бездействие на общината да окастри клоните на липа и орех и да премахне изсъхнала бреза, намиращи се пред балкона на апартамента на ищцата и навлизащи в имота й. От представените медицински документи и изслушаните св. показания се установява, че ищцата страда от белодробен емфизем, пулмофиброза, бронхиекстазии, миопатично сърце и склероза на аортата. Белодробните заболявания се обострят и влошават от условията на живот като студ, прах, замърсявания, вкл. от растенията и цветовете и от алергиите, особено през пролетта. Неокастрените и неизсечени поради бездействието на ответника общински дървета пред балкона на ищцата, без да са причина за заболяването й, водят до обострянето му и й носят неудобства и негативни емоции през дългия период, в който тя чака отстраняването им, след подаденото през 2011 г. заявление до общината за това. При така установените конкретни обстоятелства на случая, според ВКС, присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди от 1 000 лв. не съответства на принципа на справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД. При вида и обема на вредите, засягащи качеството на живот на ищцата в жилището, където тя живее постоянно и продължителния период, в който ги търпи, според ВКС следва да й се присъдят като обезщетение още 3000 лв. - или общо 4000 лв., по предявения иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД. В останалата му част - до пълния размер от 8 000 лв., искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. При тези изводи на ВКС по съществото на спора, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата от 1000 до 4000 лв. и вместо него да се постанови ново, с което на ищцата да се присъдят още 3 000 лв., като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от установеното с влязлата в сила част от решението противоправно бездействие на ответната община да окастри и премахне посочените по-горе общински дървета. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г. о.