Решение № 2754 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9900/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Костадинова от Добрич против решение 330/8.08.2023г., постановено по адм. д. 6/2023г. по описа на Административен съд Добрич. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Развива подробни съображения че разпореденият за премахване строеж би могъл да бъде поправен и заздравен. Моли отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кмет на община Добрич в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство срещу Заповед 2091/07.12.2022 г. на кмета на Община Добрич, с която е наредено на жалбоподателката, както и на наследниците на П. Георгиев, съобразно притежаваните идеални части в сградата, да премахнат за своя сметка строеж: Паянтова жилищна сграда в УПИ II-4419, кв. 102 по действащия ПУП-ПРЗ на ЦГЧ гр. Добрич със ЗП 82 кв.м., с идентификатор 72624.623.4419.3 по действащата КК на Добрич, с административен адрес: [улица]. В мотивите към заповедта са възпроизведени констатациите от проверката на място. Комисията, а впоследствие и административният орган са приели, че строежът е естествено износен, негоден за използване, застрашен от самосрутване, опасен за живота и здравето на обитателите в поземления имот, вреден в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави, поради което подлежи на премахване. Заповедта е основана на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. За да постанови този резултат съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за премахване на постройката, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на производствените правила, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е правилно. За да отхвърли оспорването, съдът е извършил задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства, включително и на заключението на изслушаната СТЕ, като обосновано е възприел част от същото, а друга не е кредитирал. Извършил е проверка на всички условия за законосъобразност на административния акт по смисъла на чл. 146 АПК, като изводите му относно компетентността на органа, издал заповедта, спазването на законоустановената форма и на предвидената в ЗУТ процедура са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящия съд. Хипотезата на чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ предвижда издаване на заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства: 1) са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и 2) не могат да се поправят или заздравят. За да е законосъобразно нареждането за премахване е необходимо кумулативното наличие на някое от състоянията по пункт 1) и невъзможността това им състояние да бъде поправено или заздравено по пункт 2). Следва да се подчертае, че състоянията на строежите са изброени в условията на алтернативност и е достатъчно да съществува което и да е от тях, като при липсата на възможност строежът да бъде поправен или заздравен, същият подлежи на премахване. С оглед позицията на страните в производството и събраните в същото доказателства спорен е въпроса дали разпореденият за премахване строеж е опасен за здравето и живота на гражданите, е застрашен от самосрутване, създават условия за възникване на пожар и е вреден в санитарно-хигиенно отношение. Категорични са доказателствата по делото, включително заключението на СТЕ, установяващи че процесният строеж негоден за използване във вида в който се намира. Следователно безспорно е налице първата от двете кумулативно необходими предпоставки за издаване на заповед за премахване. Налице е и втората предпоставка, изискуема от правната норма на чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ строежът да не може да бъде поправен и заздравен. Вещото лице е пояснило, че за да бъде поправен строежът е необходимо да бъдат възстановени зидовете, които при паянтовите постройки, каквато е процесната, са част от носещата конструкция. Това се отнася както за северната фасадна стена, така и за вътрешната преградна стена. За последната вещото лице изрично е заявило че същата е носеща. Извършването на тези строителни работи попада в легалната дефиниция на понятието основен ремонт съдържащо се § 5, т. 42 на ДР на ЗУТ. Не е спорно, че по действащия ПУП-ПРЗ сградата не е включена в основното застрояване и не е предвидена за запазване. Сградата попада в хипотеза на чл. 53, във връзка с чл. 49, ал. 2 ЗУТ. Заварените сгради поземлени имоти, за които е установен нов начин или характер на застрояване, какъвто е настоящия случай могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции. С оглед така цитираната норма, правилно Административен съд Добрич не е кредитирал в цялост заключението на вещото лице по делото, в частта му с която е заявено, че сградата би могла да бъде заздравена. Възможността строежи да бъдат поправени/заздравени не следва да бъде разглеждана само и единствено като физическа възможност да бъдат извършени необходимите строително-монтажни дейности, а следва да бъде разгледана и допустимостта на тези дейности от правна гледна точка. Несъмнено стените, като част от конструкцията на сградата биха могли физически да бъдат изградени наново в разрушената им част. Но с оглед нормата на чл. 53 ЗУТ е недопустимо да бъде изградена наново или да бъде укрепена съществено носещата конструкция на сградата. Поради изложеното, съдът от първа инстанция обосновано и законосъобразно е приел, че сградата не е възможно да бъде поправена или заздравена. С оглед на изложеното Върховният административен съд, второ отделение намира, че като е отхвърлил оспорването, Административен съд Добрич е постановил правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи, представляващи юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер - 100,- лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,