Решение № 50 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 525/2014 г.

Решение № 50 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 525/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. "Ц. И. А." II, № 67, ет. 2, ап. 4, чрез адв. В. Д. за отмяна на решение № 198/4.02.2013 г., постановено по гр. д. № 3173/2012 г., на Окръжен съд [населено място], V-ти състав, с което са отхвърлени предявените от молителя [фирма] срещу А. Г. Т. от [населено място] искове за установяване дължимостта на вземането по заповед за изпълнение № 911/12.10.2011 г., издадена по ч. гр. д. № 1823/2011 г. на Асеновградския районен съд за сумата 1 200 лв. възнаграждение по договор за посредничество от 18.05.2011 г. и за сумата 2000 лв. неустойка по договора, заедно със законната лихва от подаване на заявлението - 7.10.2011 г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски. В молбата се твърди, че за да постанови своето решение въззивният съд е приел, че показанията на св. Т. Т. са непротиворечиви и ясни относно обстоятелствата, че не е имал контакт с ищеца, не е бил воден, нито той, нито майка му /ответницата по иска/ на оглед на процесния апартамент и че той не е сключвал договор с ищеца. Според молителя тези негови показания са в основата на фактическия извод, че ищецът не е изпълнил сключения между страните договор и с оглед на това е отхвърлил иска за дължимост на вземания, произтичащи от изпълнен договор за посредничество при закупуване на недвижим имот. Доколкото тези показания според него са признати за неистински по НОХД № 5542013 г. на РС Асеновград, счита, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира разноски. Ответникът по молбата А. А. Т. от [населено място] изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че влязлото в сила решение не е основано на показанията на св. Т. Т., които по наказателен ред са били признати за неистински. С оглед на това счита, че хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, не е налице. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, както и да се присъдят направените в производството разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305, ал. 1, във вр. т. 2 ГПК срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да е налице хипотезата, на която молителят се позовава, е необходимо с влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК да е установено извършването на престъпление /в случая "лъжесвидетелстване"/ като именно извършеното престъпно деяние /лъжесвидетелстване/ да е обусловило съдържанието на решението, чиято отмяна се иска. В случая безспорно е установено, че с определение на Асеновградския районен съд по НОХД № 554/2013 г. е одобрено постигнатото с прокуратурата споразумение като подсъдимият Т. А. Т. е признат за виновен в това, че на 11.06.2012 г. в [населено място] пред съд - Председателя на II -ри гр. състав при РС, [населено място], като свидетел по гр. д. № 2238/2011 г. на РС [населено място] устно съзнателно е потвърдил неистина: "С агенцията на А. Д. аз лично не съм подписвал договор, защото не купувам аз апартамент. Подписът на този договор с дата 21.05.2011 г. не е мой. Не съм изписал името си и не е мой подписа", което е престъпление по чл. 290 НК. Решението, чиято отмяна се иска обаче, не е основано на посочените показания на свидетеля. Данните по делото сочат и съдът е съобразил, че страните по делото А. Г. Т. и [фирма] са били обвързани от договор за посредничество, който е с дата от 18.05.2010 г., от който се установява, че с тази агенция оглед на процесния апартамент не е извършван, доколкото това не е удостоверено с полагането на подпис от възложителя по договора в съответната графа. Прието е, че тези данни съответстват с показанията на св. Т., че оглед на процесния имот не е бил организиран от агенцията на ищеца, а от друга агенция. С оглед на това съдът е приел, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задълженията си по договора и претендираните по него суми като възнаграждение и неустойка не му се дължат. Предвид липсата на обуславящ характер на свидетелските показания, които в наказателното производство са признати за неистински хипотезата на чл. 303, ал. 2, т. 2 ГПК в случая не е изпълнена. С оглед на това молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се отхвърли. С оглед изхода на производството молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата направените в производството разноски в размер на 400 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд