Решение № 10725 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3646/2015 г.

Решение № 10725 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3646/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 189 от 03.02.2015 г., постановено по адм. дело № 2863/2014 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отменен акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1421344 от 20.05.2014 г. на орган на приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 410 от 01.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта в която на "Августа - Агро" ЕООД, ЕИК 127580404, със седалище и адрес на управление гр. Каспичан, ул. "Пейо Яворов" № 3, представлявано от управителя П. Г. Т. е отказано начисляване и възстановяване на лихви за забава върху сумата на възстановения с АПВ данък върху добавената стойност (ДДС) и преписката е върната на компетентния орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна за издаване на АПВ в отменената част при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, достигнал е до незаконосъобразни изводи, в резултат на което е постановил неправилно решение. Твърди, че установената фактическа обстановка не попада в хипотезата на чл. 92, ал. 10 ЗДДС, тъй като разпоредбата касае невъзстановен без основание или поради отпаднало основание данък, а в случая такъв не е налице, тъй като дружеството не е посочило по съответния ред в кл. 80 от справката-декларация (СД) за ДДС за данъчния период м. 12.2008 г. данък, подлежащ на възстановяване. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Августа - Агро" ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С АПВ № 1421344 от 20.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 410 от 01.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП на дружеството е отказано начисляване и възстановяване на лихви за забава върху подлежащ на възстановяване ДДС в размер на 48 775.44 лв. С обжалваното решение административният съд е отменил процесния АПВ, в частта в която на "Августа - Агро" ЕООД е отказано начисляване и възстановяване на лихви за забава върху сумата на възстановения с АПВ ДДС и преписката е върната на компетентния орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна за издаване на АПВ в отменената част при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. За да постанови спорното решение съдът е приел, че по делото не е имало спор по следните факти: По делото не е било спорно, че дружеството е подало СД по ЗДДС за д. п. м. 08.2008 г. до м. 12.2008 г. като в СД за м. 08 и м. 09.2008 г. е декларирало данък за възстановяване. Безспорно е и обстоятелството, че процедурата по приспадането на данъка за д. п. м. 09.2008 г. приключва през м. 12.2008 г., а не както е декларирало дружеството през м. 11.2008 г., т. е. същото неправилно е посочило данъка за възстановяване в кл. 80 на СД за д. п. м. 11.2008 г. като за д. п. м. 12.2008 г. не е посочено в кл. 80 на СД сума за възстановяване. Във връзка със СД по ЗДДС за д. п. м. 11.2008 г., подадена на 10.12.2008 г., с посочен за възстановяване ДДС в кл. 80 в размер на 48 775.44 лв., в срока по чл. 129, ал. З ДОПК на дружеството е възложена ревизия със ЗВР № 900005 от 07.01.2009 г. Не е било спорно, че ревизионното производство е приключило след повторна ревизия с РА № 271200281 от 28.03.2012 г., който е отменен с решение № 1362 от 30.05.2013 г., постановено по адм. дело № 2413/2012 г. Административен съд - гр. Варна, потвърдено решение № 5373 от 17.04.2014 г., постановено по адм. дело № 10032/2013 г. по описа на Върховния административен съд, като на дружеството е признато право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 08 и м. 09.2008 г. При пълно изяснена фактическа обстановка спорът пред първоинстанционния съд е бил правен. С оглед направените оплаквания в жалбата, спорът пред касационната инстанция също се явява правен. Основният спорен въпрос е дължи ли се лихва за забава върху сумата от 48 775.44 лв., представляваща ДДС за възстановяване и ако се дължи от кой момент следва да се начисли тази лихва. Не е спорно, че съгласно приложимата разпоредба на ЗДДС - чл. 92, ал. 1, т. 4 в ред. към подаване на СД по ЗДДС срокът за възстановяване на ДДС е 45-дневен от подаването й. Първоинстанционният съд е приел, че спор относно фактите не е налице. Приел е за приложими материалноправните разпоредби на чл. 92, ал. 8 и ал. 10 ЗДДС в ред. й към момента на подаване на СД - редакцията след изменението в ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г. Съдът е приел, че декларирания в кл. 80 на СД по ЗДДС, макар и по-рано през м. 11.2008 г. данък за възстановяване, вместо през м. 12.2008 г., когато е изтичала процедурата по прихващане и възстановяване за м. 09.2008 г., ДДС в размер на 48 775.44 лв. е останал невъзстановен до момента на издаването на АПВ, поради поведението на органите но приходите - издаването на незаконосъобразен РА, който в последствие е бил отменен по съдебен ред. Тълкувайки приложимите разпоредба на чл. 92, ал. 10 ЗДДС (в действащата редакция за процесния период), която гласи, че данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове, се възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. Разпоредбата на чл. 92, ал. 10 ЗДДС е специална по отношение на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, тъй като касае точно определен вид подлежащ на възстановяване, но невъзстановен данък - невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание, какъвто административния съд е приел, че е спорният случай. Първоинстанционният съд е приел, че при действие на редакцията на чл. 92, ал. 8 и ал. 10 ЗДДС (ДВ, бр. 108/2007 г.) ДДС, подлежащ на възстановяване/прихващане се дължи заедно с лихвата за забава, считано от изтичане на 45-дневния срок за възстановяването му по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС, независимо от започнало в този срок и проведено ревизионно производство. Съобразно чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС, съдът е приел, че в конкретният случай данъкът е следвало да бъде възстановен в 45 дневен срок от подаването на последната СД по ЗДДС за м. 12.2008 г. (подадена на 12.01.2009 г.), т. е. до 26.02.2009 г. Решението на съда е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания. На първо място съдът правилно е установил приложимия материален закон. На следващо място съдът правилно е тълкувал приложимия материален закон, в съответствие с правилата за това, включително и в съответствие с духа на закона, основните принципи и принципа на общностното право за пропорционалност. В срока на ревизионното производство данък не се възстановява по смисъла на чл. 92, ал. 8 (ред ДВ, бр. 108/2007 г.), но това не означава, че върху него спира да тече и не тече лихва за забава. По отношение на лихвата за забава е налице специална разпоредба, тази на чл. 92, ал. 10 ЗДДС, в приложимата редакция. Съгласно тази норма данък, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове, се възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. Уредбата е за дължимост на лихва за забава върху подлежащ на възстановяване ДДС, както е в процесния случай, възстановен по-късно поради отпаднало основание, независимо от проведеното ревизионно производство и спирането му. Да се приеме обратното би означавало да се нарушат основни правни принципи - принципа на пропорционалност. Недопустимо е да се стигне до там, че данъчният субект, заявил за възстановяване данък, който му се следва, както впоследствие, но значително по-късно във времето е прието и установено от данъчната администрация, да понесе загуби във вид на пропуснати ползи от по-късно възстановения му данък. Лихвата се дължи поради действията на данъчната администрация, в резултат на които подлежащият на възстановяване данък не е възстановен в законовия срок. Законът допуска да не се възстанови данъка докато тече надлежно образувано ревизионно производство, но не допуска невъзстановяване на данъка, ведно с лихвата върху него като обезщетение за пропуснати ползи, след приключване на административното производство, с резултат, установяващ, подлежащ на възстановяване, така както е заявен по СД. Принцип в правото е, че забавата, стига за нея да няма вина и кредитора, се санкционира с изтичане и заплащане на лихви. Това е принцип и на общностното право, спазван трайно в практиката на СЕС, както правилно е посочил в мотивите си и първоинстанционния съд. Приложимата в процесния случай разпоредба на чл. 92, ал. 10 (ДВ, бр. 108/2007 г.), следва да бъде тълкувана по начин, по-който да не се достига до противоречие с общностни принципи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят от касационната инстанция. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, постановил е обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора на "Августа - Агро" ЕООД следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 300 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,