Решение № 13744 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1932/2009 г.

Решение № 13744 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1932/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Магда Панайотова Досева, Мария Господинова Вълчева, Минка Атанасова Вълчева, Атанас Иванов Трендафилов и Славея Иванова Маркова, всички от гр. Харманли и Петър Трендафилов Панайотов от гр. Пловдив, всички наследници на Трендафил Панайотов Вълчев, срещу Решение № 857 от 30.12.2008 г. на Министерския съвет на РБългария за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, област Хасково, обнародвано в ДВ бр. 5 от 20.01.2009 г., в частта, с която за отчуждената част от 1.696 дка от имот номер 04128.501.519 (ХV - 519), целият с площ от 2.099 дка, находящ се в урбанизираната територия на с. Бисер, община Харманли, собственост на наследниците на Трендафил Панайотов Вълчев, е определено обезщетение в размер на сумата 3765.00 лева. Молбата е в тази част да се измени решението, като се увеличи размера на обезщетението и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът по жалбата Министерският съвет на Република България, и заинтересованите страни Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националната компания "Железопътна инфраструктура", конституирани като такива на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС, чрез процесуалните им представители, оспорват същата като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение със законните последици. Върховният административен съд, Трето отделение, като съобрази становищата на страните и анализира събраните доказателства при спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС от надлежна страна адресат на процесния индивидуален административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отчуждена визираната част от имота, като за собствениците е определено обезщетение въз основа на оценката, извършена от независим оценител по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Цената за обезщетение за един кв. м. е определена на 2.22 лв./кв. м., като не са цитирани пазарните аналози за формирането на същата. В хода на съдебното обжалване е назначена съдебно - оценителна експертиза, която дава два варианта на пазарната стойност на отчуждената част от процесния имот. Въз основа на пазарната цена на имот с подобни характеристики, намиращ се в близост до отчуждавания в урбанизираната територия на с. Бисер, община Харманли, дава заключение, че цената на един кв. м. възлиза на сумата 5.05 лева или обезщетението следва да бъде определено в размер на сумата 8 565.00 лева. Въз основа на удвоената данъчна оценка дава заключение, че цената на един кв. м. възлиза на сумата 5.57 лева или обезщетението следва да бъде определено в размер на сумата 9 447.00 лева. При тези данни и при положение, че законът не предвижда възможност за определяне размера на обезщетението на база удвоената данъчна оценка, съдът приема, че в конкретния случай равностойното парично обезщетение на принудително отчуждения по чл. 32, ал. 1 от ЗДС имот следва да се определи съгласно заключението по вариант първи. В този именно смисъл следва да се измени решението на Министерския съвет в обжалваната му част. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважена и претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените разноски по делото в размер на сумата 400.00 лева възнаграждение за изготвената от вещото лице експертиза и заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на сумата 400.00 лева - общо сумата 800.00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 38, ал. 7 от ЗДС във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение