Решение № 13722 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9526/2024 г.

Производството е по повод жалба на касационна жалба от АМБИ-АБ ЕООД - в несъстоятелност, представлявано от синдик против решение 6479 от 18.07.2024 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. 178/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационен жалбоподател срещу решение 2153-15-2/03.01.2024 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив. С решението си директор на ТП на НОИ Пловдив отменя разпореждане 5104-15-64/05.04.2022 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив и връща преписката на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне, при съблюдаване на дадените със съдебното решение 2194/01.12.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 1848/2019 г., указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, каквито са отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е да се отмени решението на първостепенния съд, с което е отхвърлена жалбата на АМБИ-АБ ЕООД- в несъстоятелност срещу решение 2153-15-2/03.01.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Пловдив, се постанови решение с което да се уважи жалбата на дружеството срещу обжалваното административно решение на директор на ТП на НОИ Пловдив. Ответник по касационната жалба директор на ТП на НОИ Пловдив оспорва основателността й по съображения, изложени в отговор по чл. 213а, ал. 4 от АПК и становище, приложено по делото. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. От ответниците С. Г. Т., М. Г. Т. и Т. Г. Т. отговор по касационната жалба е постъпил от С. Т., която възразява основателността й. Останалите не вземат отношение. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение да се остави в сила решението на първостепенния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Оплакванията на касационен жалбоподател са за необоснованост на съдебното решение, допуснати процесуални нарушения, по отношение на подборно избрани доказателства, от които формира правни изводи. Според касационен жалбоподател, фактическите обстоятелства по делото са изяснени, от формална страна, ако са допуснати процедурни нарушения, не могат да променят достоверността на установеното, нееднократно в производството пред органа по чл. 60, ал. 1 от КСО. Не е спорно, че по отношение установяването, дали смъртта на наследодателя на ответниците физически лица е следствие от трудова злополука административното производство започва от 2018 г., като са издадени идентични от правна страна административни актове разпореждания и решения. В хода на провеждан съдебен контрол са констатирани съществени процесуални нарушения, което е наложило да не се приключи производството с окончателен акт. Първостепенният съд в оспорваното съдебно решение е направил анализ на установеното, като приел, че след връщане на административната преписка, във връзка с констатирана нищожност на предходно решение 2153-15-170/13.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, ответникът по касационната жалба е изпълнил указанията на съдебната инстанция и с решение 2153-15-2/03.01.2024 г. е отменил разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО от 05.04.2022 г. В оспорваното решение са описани факти, установени и приети от административния орган в хода на развилите се процедури. В съдебното решение е направен анализ на опорочена процедура по събирането на доказателства, поради което е споделено становището на ответник по касационната жалба за необходимостта от изпълнението й от органа по чл. 60, ал. 1 от КСО. Доколкото се коментират процесуални нарушения по неспазена процедура при събирането и обсъждането на сведения от неучастващи в производството лица, такива следва да се съберат от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Именно в тази връзка са дадени указания, с оглед спазване на процедура по чл. 39, ал. 2 от АПК, в изпълнение законови задължения от компетентния орган, за да се приеме процедурата по издаване на акт за признаване или не на трудова злополука по отношение на наследодателя на ответниците. Дали конкретните неизяснени обстоятелства действително са от значение за случая и доколко тяхното изясняване е необходимо и ще спомогне за постановяването на законосъобразен административен акт е въпрос на преценка и оперативна самостоятелност на ответника. Оспорването на релевантността на неизяснените обстоятелства може да бъде направено от жалбоподателя едва след постановяване на административния акт и то в случай, че той е неблагоприятен от него. Съгласно чл. 117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Като е приел, че директорът на ТП на НОИ-Пловдив законосъобразно се е позовал на правомощието по чл.117, ал. 3, изречение второ от КСО, регламентиращо отмяна на разпореждането и връщане на преписката за ново разглеждане от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, когато не са изяснени релевантни обстоятелства, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Следва да се отговори отрицателно на оплакването на касационен жалбоподател и за допуснато процесуално нарушение от страна на административния орган, че последния имал възможността да реши спора по същество. Такава законова възможност има по сочената разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, но при установени от съдебния контрол порочни действия на страните, единствения правилен процесуален способ е да се отмени незаконосъобразното разпореждане и такова да бъде издадено след приключване на процедурата по събиране на доказателства, така както е разпоредено от съда - решение 12023/06.12,2023 г. по адм. дело 3936/2023 г. на Върховен административен съд, Шесто отделение. Като е обсъдил и отговорил на оплакванията на жалбоподателя, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че възраженията в касационните жалби не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК за обезсилване или отмяна на обжалваното решение. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Пловдив следва да се остави в сила. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическите обстоятелства са точно установени и подведени под вярната правна квалификация, като формираните от съда изводи се основават на събраните по делото доказателства. Следва да се има предвид, че първостепенният съд е обвързан от събраните в предходни производства доказателства, които са сочени в обжалвания пред него акт на ответника по касационната жалба и са обсъдени в постановеното съдебно решение. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответник по касационната жалба за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 НЗПП се определя в размер на 100 лева, платими на Национален осигурителен институт. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,