Решение № 425 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2016 г.

Решение № 425 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране против решение № 9 от 11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 674/2015 г. по описа на Административен съд - Р., с което е отменено тяхно решение от 25.09.2015 г. за налагане на А. Д. А. дисциплинарно наказание по чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗКАИИП - лишаване от право на участие в органите на камарата за срок от 5 години. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. О. А. А. писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че решението на УС на КИИП за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗКАИИП е незаконосъобразно - постановено при неспазване на установената форма на акта, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Като обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Решаващият съд е изследвал и обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и е изложил мотиви, които настоящата истанция споделя. Правилно е прието, че предхождащите обсъждания и решения на КДП и УС на КИИП, които биха могли да се приемат като мотиви на оспореното решение, са неясни и противоречиви, с което е нарушено изискването за мотивиране на акта, препятстващо възможността за контрол и представляващо самостоятелно основание за отмяна поради неспазване на установената форма, съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Съответен на доказателствата по делото е изводът за допуснати съществени нарушения на специалната процедура за провеждане на дисциплинарно производство - за изискване на обяснения и за вземане на решение в срока по чл. 35, ал. 1 ЗКАИИП. По дисциплинарната преписка липсва акт на компетентния орган за спиране на дисциплинарното производство, поради което "възобновяването" му се явява безпредметно. Правилно съдът приема, че посоченото от наказващия орган неизпълнение на решение на ОС на КИИП от 31.05.2013 г., задължаващо Регионалната колегия - Р. в 3-месечен срок да се приведе в съответствие с изискванията за мандатност съгласно Устава, не покрива състава на чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗКАИИП, изискващо системност при неизпълнение на задължения. В. е изводът, че вмененото дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие, не е доказано, което е в тежест на наказващия орган. Немотивирането на избора и индивидуализацията на наказанието правилно е отчетено от решаващия съд като нарушение на материалния закон. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,