Решение № 7919 от 17.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 373 от 06.03.2023г., постановено от Административен съд Благоевград по адм.д.962/2022г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на Галарис БГ ЕООД. Заявява искане за присъждане на сторените за производството пред двете съдебни инстанции разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът Галарис БГ ЕООД, представляван в производството от адв.Ядков, с представена по делото писмена защита и в съдебно заседание, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява иска за оставяне в сила на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение 32/3/3120463/3/01/04/01 от 03.10.2022 г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което по отношение на Галарис БГ ЕООД е определена финансова корекция в размер на 12 287, 63 лева за неизпълнение към 2016 г. и 2017 г. на показателите за приходи и трудова заетост, установени в бизнес плана по договор 32/3/3120463 от 16.12.2013 г., сключен между ДФЗ и дружеството по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" съгласно условията на мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Съдът е отменил оспореното решение за налагане на финансова корекция. Решаващият извод на съда за незаконосъобразност на оспореното решение, е че към датата на издаване на оспореното решение 03.10.2022 г. четиригодишният давностен срок по см. чл. 3, § 1, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Регламент 2988/95 е изтекъл. Според решаващите мотиви на съда след като не е повдигнато обвинение за неизпълнение на индикаторите за приходи и устойчива заетост на проекта след 2017 г., следва да се приеме, че нередностите са прекратени към 01.01.2018 г. Тази дата съдът приема за начало на срока за налагане на мярка по чл. 4 от Регламент 2988/95 спрямо процесните нередности, респ. че четиригодишният срок по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 е изтекъл на 01.01.2022 г. Според съда по делото няма данни за прекъсване на този срок чрез действие на компетентните органи, което да е нотифицирано (предявено) по см. на чл. 3, § 1, ал. трета от Регламент 2988/95 на жалбоподателя и свързано с разследване или правни действия, отнасящи се до процесните нередности. Действие с такъв характер е връченото на жалбоподателя писмо с изх. 01-2600/3397 от 14.06.2022 г., но с оглед датирането му, същото не може да прекъсне изтеклия вече срок към 01.01.2022 г. По тези решаващи мотиви съдът е отменил оспореното решение за налагане на финансова корекция. Обжалваното решение е неправилно. Правният извод на съда за началната дата и срока на изтичане на давностния срок за налагане на финансова корекция е необоснован. Необосновано съдът приема, че давностния срок за налагане на мярка по чл.4 от Регламент 2988/95 спрямо установените нередности е изтекъл на 01.01.2022г. Съдът неправилно приема, че към дата 01.01.2018г. нередностите са били прекратени, тъй като не е повдигнато обвинение за неизпълнение на индикаторите за приходи и устойчива заетост за 2018г. В мотивите на оспореното решение за налагане на финансова корекция изрично е посочено, че и след 01.01.2018г. е установено неизпълнение на индикатора за устойчива заетост като вместо заложените в бизнес плана три работни места за периода 01.01.2018г. до 16.12.2018г. назначените лица са 2,98. Идентична констатация е изложена в мотивите и по отношение на предвидените в бизнес плана приходи от финансираната дейност, като за периода от 01.01.2018г до 16.12.2018г. при заложени приходи от 47 750,00лв установените приходи са в размер на 17 491,83лв или реалното изпълнение на индикатора за приходи за 2018г. до дата 16.12.2018г е 38,20%. Изрично е посочено в мотивите на оспореното решение, че тези установявания при извършената проверка не са отразени, тъй като към датата на изтичане на мониторинговия период не е изтекла цялата финансова 2018г. В този смисъл изводът на съда, че към датата 01.01.2018г. продължаващата нередност е прекратена е необоснован и в противоречие с изрично изложени в мотивите на решението факти. Съдът неправилно е приложил правилото на чл.3, §1, ал.1, във връзка с ал.2 от Регламент 2988/95, определяйки като дата на прекратяване на продължаващото нарушение 01.01.2018г. и с оглед този извод е определил като краен срок на изтичане на давността за налагане на мярка по чл.4 от Регламент 2988/95 датата 01.01.2022г. Не могат да се споделят изводите на решаващия съд, че давностния срок за налагане на мярка по чл.4 от Регламент 2988/95 не може да се обвърже с изтичане на мониторинговия период. Според § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба /ДР/ на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г."мониторингов период" е период: за договори, сключени преди 1 януари 2015 г. - от пет години, считано от датата на сключването им. Константната практика на Върховния административен съд приема, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ задължения, в това число и тези съгласно одобрения бизнес план. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г./, легално определение на понятието "период на мониторинг", като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. Посоченото съответства и на § 64 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета /Регламент /ЕС/ 1303/2013/, според който за да се гарантира ефективност, справедливост и устойчиво въздействие на интервенцията на европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се предвидят разпоредби, които да гарантират дългосрочността на инвестициите в предприятия и инфраструктура, и предотвратяване използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за неправомерни облаги, като периодът от пет години е подходящ като минимален период, който да бъде прилаган. Единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включваща и извършването на проверки/, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл. 3, ал. 1 от Регламент /Е0/ 2988/95. Изводът се вписва в логиката на пряко приложимата в случая европейска правна уредба, чиято водеща цел, независимо от законодателните й изменения през годините, е защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, при която на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени, като за тази цел прилагат Регламент 2988/95 /в този смисъл - § 39 от Преамбюла на Регламент 1306/2013, и т. 48 от Преамбюла и чл. 59 от Регламент 2021/2116/. Предвид изложените съображения и безспорните данни по делото, че констатираните от органа нарушения, свързани с неспазване на показателите за устойчива заетост и недостигане на приходните показатели от бизнес плана за две пълни последователни финансови години 2016 и 2017 са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, настоящият състав, счете че обжалваното решение, с което отменено като незаконосъобразно решението за налагане на финансова корекция е неправилно. Изводът на съда, че решението е постановено след изтичане на давностния срок за налагане на мярка по чл.4 от Регламент 2988/95. е необоснован. По преписката липсват обективни доказателства, че продължаващото нарушение е прекратено на дата 01.01.2028г. Напротив, в мотивите на оспореното решение за налагане на финансова корекция изрично е отбелязано, че от представени справки е установено неизпълнение на показателите за устойчива заетост приходи и през 2018г., но поради факта, че към датата на изтичане на мониторинга не е изтекла цялата финансова 2018г. този резултат не взет предвид. Оспореният административен акт не страда от порока материална незаконосъобразност, така както е приел решаващият съд. Решението за налагане на финансова корекция е постановено в законово установения давностен срок и при безспорно установено неизпълнение на индикаторите за устойчива заетост и приходи от финансираната дейност. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът Галарис БГ ЕООД следва да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски за двете инстанции, каквото искане е направено в касационната жалба или по 150лв., представляващи определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за производството пред административния съд и за касационното производство в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да бъде присъдена и платената държавна такса за касационното производство в размер на 100лв. Общият размер на дължимите разноски е 400лв. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение