Решение № 314 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9919/2013 г.

Решение № 314 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9919/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Банка ДСК " ЕАД гр. София, против решение № 49/14.06.2013 г., постановено по адм. дело № 95/2013 г., по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу бездействието на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Шумен, да извърши фактически действия по "спиране от движение на ППС" описани в в постановление от 21.12.2012 г. на частен съдебен изпълнител. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорения отказ бъде отменен. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция" на ОД на МВР Шумен, редовно уведомен, в писмен отговор по жалбата изразява становище за недопустимост на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, Върховният административен съд приема следното: С обжалваното решение Административен съд Шумен е отхвърлил като неоснователно искането на "Банка ДСК" ЕАД гр. София, срещу искането на дружеството срещу бездействието на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Шумен, да извърши фактически действия по "спиране от движение на ППС" описани в постановление от 21.12.2012 г. на частен съдебен изпълнител. За да постанови този резултат, съдът е приел, че основанията за временно спиране от движение на МПС като вид принудителна административна мярка са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 171, т. 2 от ЗДвП. В този специален по своя правен характер закон не е предвидена възможност за спиране от движение на моторно превозно средство на основание, несвързано с посочената принудителна административна мярка. Решението е недопустимо. С разпоредбите на чл. 256 и чл. 257 от АПК е създаден специален ред за защита срещу неоснователните бездействия от страна на административния орган. В първата хипотеза се оспорва неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, а във втората - бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. В конкретния случай се претендират действия от правен характер по изпълнение на акт на държавен орган, а не изпълнение на конкретно задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Правоотношението не е между административен орган и гражданин или организация по смисъла на чл. 21 от АПК, а между два държавни органа във връзка с изпълнение на издаден въз основа на закона акт на единия орган. Неизвършването на действия или бездействия от правен характер не попада в хипотезата на чл. 256 и чл. 257 от АПК. С оглед на изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, жалбата на дружеството срещу бездействието на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Шумен да извърши фактически действия по "спиране от движение на ППС", описани в постановление от 21.12.2012 г. на частен съдебен изпълнител - оставена без разглеждане и производството по делото - прекратено. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение