Решение № 6475 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 637/2012 г.

Решение № 6475 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 637/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Виолета Стоянова Иванова срещу заповед № 3604/15.12.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниската обща оценка при атестиране. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на издадената министерска заповед поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Заповедта е издадена от компетентния за това орган и в предписаната от закона форма. Не се доказва твърдението в жалбата за антидатирана междинна среща (реално проведена на 17.11.2011 г., когато е и заключителната среща, вместо на посочената във формуляра дата 5.07.2011 г.), но са налице други допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обосновават извод за материална незаконосъобразност на акта. Установява се, че Виолета Иванова е държавен служител в МОСВ от 2006 г., досега е атестирана пет пъти с оценка, че изпълнението отговаря или е над изискванията. Периодът на процесното й оценяване е 1.12.2010 г. - 30.11.2011 г., след извършено на 1.07.2010 г. повишаване в длъжност от младши на старши експерт в същия отдел и дирекция. Съдът констатира, че при атестирането не е спазено изискването на чл. 25 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), тъй като формулярът за атестиране не съдържа мотиви, съгласно изискванията на наредбата. При извършеното атестиране не са отчетени показателите за компетентност и съгласно изискванията на чл. 20 от НУРАСДА. Така например по първия показател - аналитична компетентност, оценяващият ръководител е отбелязал "Оценяваният не познава нормативната база, необходима в работата му. Допуска използване на непроверена информация и неверни данни". Правилото на чл. 20, ал. 1, т. 1 от НУРАСДА изисква при този показател да се обсъдят уменията за анализиране и разглеждане на проблемите в дълбочина и за ориентиране в тяхната структура и причинност; познаване и ползване на нормативните актове, свързани с дейността на служителя; умения за събиране и отчитане на разнообразна по обем, тип и произход информация, използвайки необходимите компютърни умения и информационни технологии, както и за рационална преценка на нейната достоверност, за положителните и отрицателните страни на възможните варианти за решение; умения за интерпретиране и точен анализ на числова и словесна информация и за пропуските в аргументите, засягащи дадена теза; умения за целенасочени проучвания за установяване на релевантни факти, недостъпни до момента; умения за аргументиране на предложения. Очевидно в случая цитираната норма не е спазена, тъй като първата си част оценката е абсолютно формална, а що се касае до втората, наведените най-общо факти за изготвяне на документи с невярно съдържание са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. По втория показател оценяващият ръководител е отбелязал "Оценяваният се затруднява, когато трябва да работи по няколко задачи едновременно. Не се справя самостоятелно с поставените задачи, оправдава се с другите или с обстоятелствата. Нарушава вътрешни правила и процедури". Относно този показател нормата на чл. 20, т. 2 от НУРАСДА изисква да се оценят уменията за едновременно и ефективно изпълнение на възложените дейности; уменията за точно отчитане на необходимите ресурси за съответните дейности; уменията за създаване на организация на работата си и за определяне на реалистични срокове за постигане на целите; уменията за планиране и изпълнение на текущата си работа по начин, осигуряващ възможно най-добър краен резултат. Това в случая не е сторено, а твърдението за служебни нарушения също обосновава дисциплинарна отговорност. Не е направен анализ и при оценката на останалите показатели за компетентност и съгласно изискванията на закона. По т. 3 е отбелязано: "Оценяваният не проявява интерес към задачите на екипа. Няма умения да дава обратна връзка", по т. 4 "Не познава в пълна степен правилата на администрацията" и по т. 5 "Липсват умения за ясна комуникация по служебни въпроси". Изискванията на чл. 20 от НУРАСДА са пряко свързани с правилото на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА преценката да е направена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. От изложеното следва, че в атестационният формуляр липсват мотиви, обосноваващи поставените оценки по всеки един от показателите. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии (чл. 20 от НУРАСДА), като разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА императивно разпорежда, че оценяващият ръководител е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от раздел III на формуляра за оценка. В случая изложените мотиви са формални, не отговарят на изискванията на закона и са равнозначни на липса на мотиви. Допуснатите нарушения на НУРАСДА опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването. Изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. С оглед изхода на делото следва да се осъди МОСВ да заплати на Виолета Стоянова Иванова направените за тази инстанция разноски в размер на 350 лева - адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,