Решение № 4969 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13795/2015 г.

Решение № 4969 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13795/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / и е образувано по жалба на Т. Ц. В., в качеството му на управител на "Г. 2002" ООД гр. Б. против решение № 192 от 20.10.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което на осн. чл. 78, ал. 2, т. 1 от Закона за водите по заявление ПВ -54/5.10.2015 г. му отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 003383/1.10.2004 г., изменено с решения № 156/10.08.2009 г. и № 254/12.08.2011 г. за ползване на повърхностен воден обект - акватория от язовир "Огоста" с цел изземване на наносни отложения. Твърди, че оспореният от него административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон и не съответства на целта на закона. Желае отмяната му и постановяване на съдебно решение с което да бъде продължен срокът на разрешителното. Ответникът - министър на околната среда и водите чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище, в което посочва, че с оглед уточнението на предмета на оспорване, направено в нарочна молба от 24.11.2016 г., предмет на оспорване следва да се счита на решение № 192/2015 г. на министъра на околната среда и водите. Посочва се, че жалбата е неоснователна, доколкото обжалваният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с изискванията за неговата законосъборазност, съдържащи се в чл. 78 ЗВ. Жалбата на Т. Ц. В., в качеството му на управител на "Г. 2002" ООД гр. Б. против решение № 192 от 20.10.2015 г. на министъра на околната среда и водите следва да се счита за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, доколкото в преписката, изпратена от административния орган липсват доказателства за надлежното връчване на административния акт, а и възражения за просрочие на жалбата не се правят от представителя на ответната страна. С оглед наведените в жалбата оплаквания и възражения, Върховният административен съд намира за установено от фактическа страна следното: жалбоподателят е адресат на разрешително за ползване на воден обект № 003383/1.10.2004 г. /л. 17/, чието действие е продължавано няколкократно. С последното решение № 254 от 12.08.2015 г. на министъра на околната среда и водите, на осн. § 146, ал. 1 от ЗИД на ЗВ разрешителното е преиздадено и изменено, като е определен краен срок на действие - 22.12.2015 г. Със заявление, вх. № ПВ-54/5.10.2015 г./л. 35/, с дата на пощенското клеймо на изпращане - 30.09.2015 г., дружеството е поискало продължаване действието на разрешителното. По заявлението министърът на околната среда и водите е постановил оспореното решение № 192/20.10.2015 г., с което е отказал исканото продължение на срока на действие с мотив, че заявлението е подадено в противоречие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗВ, извън законния срок от три месеца преди изтичане на крайния срок на разрешителното, т. е. преди 22.09.2015 г. Видно от доказателства в преписката, жалбоподателят е сезирал министъра на околната среда и водите с искане с дата 28.10.2015 г. да отмени решение № 192/20.10.2015 г., като е посочил, че причината за неспазване на срока за подаване на заявлението по чл. 78 ЗВ са форсмажорни обстоятелства, свързани с кражба на документи от офиса на дружеството и влошеното здравословно състояние на управителя във връзка с това. Доказатества във вразка с посочените обстоятелства се представят по делото. От представената по делото служебна бележка, издадена от Од на МВР М., РУ - Б., е видно, че управителят на на дружеството е заявил със заявление № 243000-1650/11.08.2015 г. извършената кражба и необходимостта от издирване на изчезнали документи - лична карта, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на лек автомобил. Представени са също така и амбулаторен лист от извършен лекарски преглед и заявление до банкови институции за блокиране на сметки. В хода на съдебното производство, в последното по делото съдебно заседание представителят на ответната страна е представил решение № 204 от 11.11.2015 г. на министъра на околната среда и водите по молбата от 28.10.2015 г., с което министърът е оставил същата без разглеждане и е прекратил административното производство поради липса на предпоставки за произнасяне по реда на чл. 81-88 АПК и на чл. 99 и сл. АПК.. Не се представят доказателства решението да е било обжалвано по съдебен ред. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата против решение № 192 от 20.10.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което на осн. чл. 78, ал. 2, т. 1 от Закона за водите по заявление ПВ -54/5.10.2015 г., му отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 003383/1.10.2004 г., изменено с решения № № 156/10.08.2009 г. и 254/12.08.2011 г. за ползване на повърхностен воден обект - акватория от язовир "Огоста" с цел изземване на наносни отложения, за неоснователна. Административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентния орган по чл. 52, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, който издава разрешителните за водовземане от язовир, посочен в приложение № 1 към чл. 13, ал. 1 от Закона за водите, и се произнася за тяхното изменение съгласно чл. 78, ал. 1 от Закона за водите. Съгласно чл. 78, ал. 1 от Закона за водите органът продължава срока на действие на разрешителното, когато молбата е подадена в рамките на 3-месечния срок преди изтичане на разрешителното, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Срокът по чл. 78, ал. 1 е законов, не е предвидена възможност за неговото възстановяване или продължаване от страна на административния орган. Императивният му характер препятства възможността същият да не бъде зачетен, дори и при наличие на форсмажорни обстоятелства. Освен това - видно от доказателствата, по твърдение на жалбоподателя / л. 15/ кражбата от офиса на дружеството е станала на датата 10.08.2015.г., а крайният срок за подаване на заявлението за продължаване на разрешителното е 22.09.2015 г., т. е. между двете обстоятелства е налице период от значително повече от месец, по-точно период от 42 дни, през който липсват данни жалбоподателят по обективни причини да е бил възпрепятстван да се грижи за работите си. Освен това, спазването на срока по чл. 78 ЗВ е можело да бъде гарантирано дори само с подаване на заявлението, дори същото да е нередовно, тъй като датата на подаване ще гарантира спазването на срока, докато при нередовност органът би предоставил срок за отстраняването й, който може да бъде продължаван. Липсват доказателства такива действия от страна на жалбоподателя да са били предприети. Предвид изложеното, настощият съдебен състав на Върховния административен съд намира жалбата за неоснователна, поради което същата следв да се отхвърли. Водим от горното, съдът