Решение № 2673 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2015 г.

Решение № 2673 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение № 99/21.01.2015 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 770 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 171303450/04.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на възложилия ревизията орган по приходите до територията на ИРМ Русе с последиците за действителността на РА при седалище на ревизираното лице в гр. Разград. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, а евентуално при оставяне в сила на съдебния акт - изпращане на преписката на компетентния орган по реда на чл. 173, ал. 2 АПК. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Техноматикс" ЕООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. В първоинстанционното решение неправилно е изписана сигнатурата на РА, като е посочена дата на издаването му 24.01.2014 г.; сочи се като негов автор орган по приходите, а не съставът от органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК в ред. от ДВ, бр. 82/2012 г. Волята на първостепенния съд е разбираема и без поправянето на решението по реда на чл. 175 АПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК, поради което не е препятстван инстанционния контрол върху него. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС - Варна ревизионен акт са установени в тежест на "Техноматикс" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 6 184.49 лева за данъчни периоди м. 12.2007 г. и м. 02.2008 г. и за закъснителна лихва в размер 4 054.36 лева, както и за корпоративен данък за 2007 г. в размер 25 210.75 лева и лихви за забава в размер 16 084.51 лева. За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че ревизията е започнала въз основа на ЗВР от 1301320/01.04.2013 г., издадена от Богомил Симеонов Стойков. Същото длъжностно лице с функциите на орган по приходите е издало и РА заедно с ръководителя на ревизията. Според съда компетентността на Стойков да издава заповеди за възлагане на ревизии, предоставена със заповед № 1597/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП Варна, е териториално ограничена до ИРМ Русе. С позоваване на разпоредбите на чл. чл. 112, ал. 1 от ДОПК и чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗНАП /съдът е имал предвид чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП/ е обосновал извод за възможно ограничаване на предоставената компетентност за възлагане на ревизии до територията на отделно ИРМ в обхвата на териториалната дирекция на НАП. Възлагането на ревизията от органа по приходите от ИРМ Русе за данъчен субект със седалище в гр. Разград, както и участието на възложилия ревизията орган при издаването на РА, е извън компетентността му и има за последица нищожността на заключителния акт на ревизионното производство. Решението е неправилно. В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 7 от ЗНАП структурата на Националната агенция за приходите включва централно управление и териториални дирекции, като в последните могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Различни териториални звена от териториалната дирекция не са предвидени. Съответна на тази на устройствения закон е и уредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса с компетентната териториална дирекция, която за местните юридически лица, е тази по седалището им /чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК/. От съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органът, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с правомощието да възлага ревизии. Индивидуализирането в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на компетентния да възлага орган по приходите чрез длъжността, името на лицето, изпълняващо функциите на орган по приходите и мястото му на работа /когато това е ИРМ на територията на компетентната териториална дирекция/ не ограничава териториалната компетентност на получилия правомощието до територията на ИРМ. Без в структурата на агенцията да е включено структурно звено изнесено работно място, не се основава на закона разбирането на първостепенния съд за възможна териториална привръзка на компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с такова звено /в този смисъл е и т. 1 от ТР № 5/22.06.2015 г. на ВАС по дело № 4/2014 г. на ОСС от I и II колегия/. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение