Решение № 5448 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 2142 от 11.12.2024 г. на Административен съд (АС) Кюстендил, постановено по адм. дело 243/2024 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 изх. 02-100-6500/1492 от 19.04.2024 г. (УП, УП изх. 02-100-6500/1492 от 19.04.2024г.) издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на П. К. Г. при спазване на задължителните указания на съда по прилагането и тълкуването на закона; Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът в нарушение на закона е приел, че животновъдният обект (ЖО), в който са отглеждани заявените за подпомагане животни, е бил регистриран по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел, че на основание чл. 137, ал. 8 ЗВМД издаденото със срок удостоверение за регистрация на животновъдния обект следва да се счита за безсрочно. Моли обжалваното решение да се отмени и спорът се реши по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за държавна такса за касационната инстанция. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмено становище. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Георгиев. Ответникът по касация П. К. Г. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмена молба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Табутова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. По делото от фактическа страна е установено следното: П. К. Г. е подал заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН 10/190521/74484, като е посочил няколко схеми и мерки за подпомагане, сред които Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол (ДПЖСК) и Схема за предходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3). Същите са заявени за животновъден обект (ЖО) 0706560024 (2628-0016). Извършени са автоматични проверки, отразени в Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021. На кандидата е извършена проверка на място, с начална и крайна дата на проверката съответно 01.11.2021 г. 05.11.2021 г. За извършените проверки са изготвени Доклад за проверка на място НДЖ-2021 специфично подпомагане и Контролен лист за процедурна проверка. Издадено е Уведомително писмо с изх. 02-100-6500/1492 от 18.01.2023г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г. Уведомително писмо с изх. 02-100-6500/1492 от 18.01.2023г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е отменено с влязло в сила на 07.11.2023 г. Решение 186/13.10.2023г. на АС - Кюстендил, постановено по адм. дело 69/2023г. С решението преписката е върната на органа за ново произнасяне. В изпълнение на указанията на съда е издадено оспореното УП, с което по схемата ПНДЖЗ е прието, че са заявени 19 бр. животни; всички са с несъответствия, тъй като е посочено, че са установени 0 бр. животни на основание чл. 39, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3 от 17.02.2015 г.); процента на несъответствие е 100%; оторизирани брой животни 0; санкциониран бр. животни 19; оторизирана сума 0 лв. Като основание за отказа за подпомагане органът е формирал мотиви, свързани с липсата на регистриран животновъден обект (ЖО) на жалбоподателя към последния ден за подаване на заявлението и към края на периода на задържане на животните (11.06.2021 г. 19.09.2021 г.), в който те се отглеждат. Визирани са нормите на чл. 46, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 39, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., според които се изисква животните да са идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВМД, да се отглеждат в стопанството, което според § 1, т. 8 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. обхваща всички ЖО, регистрирани на името на жалбоподателя по реда на ЗВМД. А съгласно извършените административни проверки е установено, че регистрацията на ЖО на жалбоподателя по чл. 137 ЗВМД е прекратена на 31.03.2021 г. и е възобновена на 28.10.2021 г., т.е. в периода на задържане на животните, ЖО в който се намират, няма регистрация по чл.137 ЗВМД. По схемата ДПЖСК е прието, че са заявени 140 бр. животни; всички са с несъответствия, тъй като е посочено, че са установени 0 бр. животни на основание чл. 23, ал. 2, 3 и 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 г.; процента на несъответствие е 100%; оторизирани брой животни 0; санкциониран брой животни 140; оторизирана сума 0 лв.; наложена санкция за бъдещ период по чл. 31 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 от 11.03.2014г. на Комисията в размер на 10 224.20 лв.; доказано реализирано количество мляко 5 124.285 л. Като основание за отказа за подпомагане органът е формирал мотиви, свързани с липсата на регистриран ЖО на жалбоподателя към последния ден за подаване на заявлението и към края на периода на задържане на животните (11.06.2021 г. 30.08.2021 г.), в който се отглеждат. Визирани са нормите на чл. 46, ал. 2 ЗПЗП и чл. 23, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., според които се изисква животните да са идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВМД, да се отглеждат в стопанството, което според §1, т. 8 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. обхваща всички ЖО, регистрирани на името на жалбоподателя по реда на ЗВМД. А съгласно извършените административни проверки е установено, че регистрацията на ЖО на жалбоподателя по чл. 137 ЗВМД е прекратена на 31.03.2021 г. и е възобновена на 28.10.2021 г., т.е. в периода на задържане на животните, ЖО в който се намират няма регистрация по чл. 137 ЗВМД. Като доказателства за издадени на жалбоподателя удостоверения за регистрация на ЖО 2628-0016 по делото са приети удостоверения с КН-6650/15.10.2020г., КН-411/27.01.2021г. и КН-5616/28.10.2021г., които са издадени със срок на действие. От писмо изх. КН-3975/17.10.2024г. на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Кюстендил е съдът е установил, че ОДБХ Кюстендил не може да даде отговор за причината удостоверенията за регистрация на ЖО да са издадени като срочни, поради това, че са съставени и подписани от лица, които не работят към този момент в ОДБХ Кюстендил. Посочено е още, че за периода 2020 г.-2021 г. в ОДБХ Кюстендил няма издаден акт за заличаване на регистрацията на ЖО 2628-0016, собственост на П. К. Г., както и че не са налице обстоятелства, които да дават правно основание за издаване на заповед за заличаване на регистрацията на ЖО. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. В тази връзка и по двете схеми е изложил съображения, че животните са били отглеждани регистриран ЖО, тъй като по силата на чл. 137, ал. 8 и чл. 22 ЗВМД регистрацията на ЖО следва да се счита за безсрочна, независимо, че издадените удостоверения за регистрация на ЖО са срочни. Посочил е, че след като УП в частта за отказа за оторизация и изплащане на финансово подпомагане по двете схеми е незаконосъобразно, то то е незаконосъобразно и в частта на наложените санкции по схемата ДПЖСК. Решението е неправилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. По фактите страните не спорят. Спорният въпрос по делото е свързан с това притежава ли земеделският стопанин регистриран ЖО, в който е отглеждал регистрираните за подпомагане животни или не, след като удостоверението за регистрация на ЖО е със срок на действие. Съдът намира за неправилен изводът на съда, че след като в чл. 137, ал. 8 ЗВМД е предвидено, че регистрацията на животновъдния обект е безсрочна, то независимо, че издадените удостоверения за регистрация на животновъден обект са издадени със срок, то същите следва да се считат за безсрочни. По делото са налични Удостоверение за регистрация на животновъден обект КН-6650/15.10.2020 г. със срок 30.12.2020 г., Удостоверение за регистрация на животновъден обект КН-411/27.01.2021 г. със срок 31.03.2021 г., Удостоверение за регистрация на животновъден обект КН-5616/28.10.2021 г. със срок 31.04.2022 г., Удостоверение за регистрация на животновъден обект КН 402/31.01.2022 г., което е безсрочно. За да докаже, че животновъдният обект, в който отглежда за периода по чл. 23, ал. 3 и чл. 39, ал. 1 т. 4 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., който за кампания 2021 е от 11.06.2021 г. до 30.08.2021 г., заявените за подпомагане животни, земеделският стопанин представя посочените по-горе удостоверения за регистрация на ЖО. Видно е, че за периода от 01.04.2021 г. до 27.10.2021 г. ЖО на П. Г. не е бил регистриран по реда на ЗВМД. Причините, поради които е удостоверенията са били издавани като срочни не са установени по делото, но независимо от това, след като удостоверенията са издадени със срок, съдът няма основания за приема, че те са безсрочни. Удостоверението е официален документ и има за съда обвързваща доказателствена сила за установените в него обстоятелства, вкл. срока му на действие. Именно защото регистрацията на ЖО е със срок от БАБХ са уведомили съда, че няма издаден акт за заличаване на регистрацията на ЖО 2628-0016, собственост на П. К. Г., както и че не са налице обстоятелства, които да дават правно основание за издаване на заповед за заличаване на регистрацията на ЖО. Съдът неправилно е приел, че жалбоподателят е доказал изпълнение на изискванията за получаване на заявеното подпомагане по двете схеми за кампания 2021 г. Дали един ЖО следва да се регистрира подлежи на преценка от органите на ОДБХ Кюстендил и издадените удостоверения удостоверяват именно факта на регистрацията. При липсата на удостоверение за регистрация на ЖО в процесния период следва да се приеме, че законосъобразно административният орган е отказал поисканото подпомагане и е наложил санкции. По изложените съображения обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново, с което жалбата на П. К. Г. срещу УП изх. 02-100-6500/1492 от 19.04.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да се отхвърли. При този изход на спора претенцията на касатора за заплащане на разноски следва да се уважи. Следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по общ размер от 200 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция) и 169,83 лв. заплатена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение