Решение № 1774 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2299/2018 г.

Решение № 1774 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2299/2018 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от главния секретар на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез пълномощника му юрисконсулт Е. Георгиева, против решение № 349 от 07.12.2017 г., постановено по адм. дело № 341/2017 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е обявена нищожността на негова заповед № П-34 от 21.06.2017 г., за прекратяване на служебното правоотношение със С. Т., на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно тълкуване и несъобразяване със събраните по делото доказателства, което сочи порока необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид доказателствата за оправомощаване на издателя на заповедта от председателя на ДАМТН, което делегиране на права от своя страна е в съответствие с нормата на чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 7, ал. 3 от Устройствения правилник на ДАМТН (УП) и издадената заповед не е нищожна. Не са въведени оплаквания по доводите на съда относно приетата материална незаконосъобразност на акта. Иска се отмяна на съдебното решение и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена. Не е заявена претенция за присъждане на разноски. Ответникът - С. Т., чрез пълномощника си адв. В. Ц., в писмена молба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд като правилно да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, с оглед крайния резултат, постановен с оспореното решение, по следните съображения: Решаващият съд е събрал релевантните за спора доказателства и след обсъждане и анализ на същите е приел за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е назначен на държавна служба със заповед № 465 от 01.06.2000 г., на длъжност "началник отдел", с ранг I младши в ГД "Инспекция за държавен и технически надзор" - Регионален отдел (РО) Стара Загора. До посочения момент е работил по трудово правоотношение в Регионален център по стандартизация, сертификация и метрология, както и в Комитата по качество, стандартизация и метрология, чиито правоприемник е Държавната агенция по стандартизация и метрология (ДАСМ). Именно от ДАСМ е удостоверен трудовия му стаж до 01.06.2000 г. Държавната агенция по стандартизация и метрология е преобразувана през 2005 г. в Държавна агенция по метрология и технически надзор. Със заповед № Н-569 от 01.12.2015 г. на председателя на ДАМТН жалбоподателят е преназначен на длъжността "главен инспектор" с ранг III старши, в специализирана администрация, Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор", РО "ИДТН" Южна централна България, месторабота Стара Загора. Както към момента на възникване на служебното правоотношение, така и към момента на последното преназначение, жалбоподателят е притежавал висше образование с образователна квалификационна степен "магистър", специалност "физика". Същият притежава и свидетелство за придобита правоспособност за упражняване на професия монтьор на асансьори, първа степен с № 507 от 08.05.2003 г., издадено от ДАМТН. Съдът е проследил изискванията, вписани в длъжностните характеристики за длъжностите, на които е преназначаван служителя. В длъжностната характеристика за длъжността по последното преназначаване - "главен инспектор" е поставено изискване за придобита степен - бакалавър с професионална област - технически науки, с професионално направление, включващо изучаването на най-малко един вид съоръжение с повишена опасност. С оспорената заповед служебното правоотношение е прекратено, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл и във вр. с доклад № Z-3873 от 21.06.2017 г. от главния директор на ГД "ИДТН". В цитирания доклад е посочено, че при проверка на дейността на жалбоподателя са открити съществени нарушения при изпълнение на служебните задължения, както и непознаване на нормативната уредба, което е условие за възникване на инциденти и злополуки, които нарушения са описани в доклад от В. Ч. и приложените към него документи, доклад от Н. К. и приложени към него документи и доклад от проверка, възложена със заповед № 365/16.05.2017 г. В доклада на Н. К. е посочено и обстоятелството, че минималното изискване за длъжността "инспектор" в ГД "ИДТН" е за образователна степен - висше образование, минимална степен "професионален бакалавър" и изучавано поне един вид съоръжение с повишена опасност, а Т. няма доказателства за изучавано поне един вид съоръжение с повишена опасност. По тези причини не отговаря на изискванията за заемане на длъжността. По тези съображения и във връзка с допуснатите груби нарушения на нормативната уредба, главният директор на ГД "ИДТН" е предложил на главния секретар на ДАМНТ да бъде прекратено правоотношението с жалбоподателя. При тези данни, съдът от правна страна е приел, че за да е налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, следва да е налице неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл към момента на назначаване и нарушението да съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. В настоящия случай, в заповедта не са посочени правно и фактическо основание по чл. 7 от ЗДСл, но доколкото в цитирания в заповедта доклад е посочено несъответствие с изискванията за заемане на длъжността, което следва да се тълкува като неспазване на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл съдът е приел, че следва да извърши проверка за наличие на соченото основание. В тази връзка е съобразил, че в доклада са цитирани изискуемите условия за заемане на длъжността "инспектор", докато жалбоподателя е назначен на длъжността "главен инспектор" в териториално поделение на централна администрация, експертно ниво 5, длъжностно ниво 9, за която длъжност е приложима т. 265 от Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА), докато за длъжността "инспектор", експертно ниво 7, длъжностно ниво 11 е приложима т. 295 от КДА. Следователно липсва посочване на точната хипотеза, което изключва приложението на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, но независимо от това на основание задължението си за служебна проверка на всички основания за законосъобразност съдът е изследвал всички елементи от фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. В тази връзка е приел, че към момента на заемане на процесната длъжност "главен инспектор", жалбоподателят е отговарял на основните изисквания за заемане на длъжността, посочени в ЗДСл. Специфичните изисквания за заемане на една длъжност могат да бъдат регламентирани в Устройствен правилник на съответната администрация, но не и в длъжностната характеристика за същата. В случая специфичните изисквания са въведени с т. 10 от длъжностната характеристика, което е в противоречие с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, в приложимата редакция. С т. 265 от КДА за длъжността "главен инспектор" е поставено изискване за образователна степен бакалавър и професионален опит от две години, т. е. жалбоподателят притежавайки образователна степен магистър отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Специфични изисквания не са поставени с Устройствения правилник на ДАМТН, съответно не е налице нарушение по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, а от това следва, че не е осъществен и състава на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. Оспорената заповед не отговаря и на изискванията на чл. 108 от ЗДСл, тъй като не отговаря на изискванията на задължителното минимално съдържание - липсва посочване на основанието по чл. 7 от ЗДСл. Извън посоченото, съдът е изследвал валидността на акта, като е приел, че оспорената заповед е нищожна. Това е така, тъй като със заповед № 417 от 06.06.2017 г. на председателя на ДАМТН, същият е делегирал правомощията си във връзка със служебните правоотношения на лицата от администрацията на главния секретар, която делегация е допустима съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗДСл, но процесната заповед е подписана от "ръководител на ДАМТН", какъвто главния секретар не е. Съгласно Устройствения правилник на ДАМТН такава длъжност не съществува, а органа на когото е делегирана компетентност я упражнява от свое име и следвателно В. Ч. е издал заповед от името на орган, чиято длъжност не е заемал, поради което заповедта е нищожна. По тези съображения съдът е обявил нищожността й. Така постановеното решение е правилно по своя краен правен резултат. Всички изводи на съда по отношение унищожаемостта на оспорената заповед са обосновани с оглед доказателствата по делото и са изградени при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Оспорената заповед правилно е приета за незаконосъобразна, тъй като не са налице основанията на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. В практиката си ВАС многократно е посочвал, че нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба, както и въвежда ограничения за заемането на такава или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестно изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. Когато държавният служител е назначен на служба в противоречие с изискванията на чл. 7 от ЗДСл, то съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването, ако нарушението съществува и към момента на прекратяването. Съдът правилно е приложил цитираните норми, като обосновано, с оглед доказателствата по делото е приел, че не са осъществени изискуемите в кумулация две предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на цитираните норми. Това е така, тъй като както към момента на първоначалното възникване на служебното правоотношение с жалбоподателя - 01.06.2000 г., така и към момента на преназначаване за процесната длъжност "главен инспектор" през 2015 г., така и към момента на постановяване на процесната заповед същият е отговарял на изискванията за заемането й. Същият притежава магистърска степен на висше образование, специалност физика, като към момента на възникване на първоначалното служебно правоотношение е действал Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 35 на МС от 20.03.2000 г. и с Наредба за прилагане на Единния класификатор, ДВ, бр. 23 от 22.03.2000 г., отм. ДВ, бр. 18 от 05.03.2004 г., като съгласно същия - раздел Б, т. 10 за длъжността началник отдел, I младши ранг, минимално изискуемата степен на образование е висше - магистърска степен. Към момента на заемане на длъжността "главен инспектор", съгласно действащия към този момент Класификатор на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., с последващи изменения, съгласно т. 265, минимално изискуемите условия за заемане на длъжността са степен на образование - бакалавър, професионален опит от две години. Жалбоподателят отговаря на изискванията, т. е. липсват предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. При коректно тълкуване на закона съдът е приел, че специфичните изисквания за заемане на длъжността следва да са нормативно определени, което изключва определянето им само в длъжностната характеристика за конкретната длъжност. Обосновани са и изводите на съда, че в доклада към който препраща оспорената заповед, изискванията, на които е посочено, че не отговаря жалбоподателя са относими за длъжността "инспектор", а не за заеманата от него длъжност "главен инспектор". Също така ирелевантни за спора са и останалите констатации в доклада относно начина на изпълнение на служебните задължения на държавния служител. Правилно съдът е приел, че е налице и нарушение на изискванията на чл. 108 от ЗДСл, тъй като в заповедта не е посочено точното основание по чл. 7 от ЗДСЛ, което прави заповедта немотивирана и незаконосъобразна. Не могат да бъдат споделени обаче изводите на съда за нищожност на оспорената заповед, като в тази връзка са основателни възраженията в касационната жалба. По делото е безспорно установено, че със своя заповед председателя на ДАМТН е делегирал своите правомощия по отношение служебните правоотношения на лицата от администрацията на главния секретар на държавната агенция. Не се спори, че длъжността "главен секретар" се заема от В. Ч., който и поименно е посочен в заповедта на председателя на ДАМТН за възлагане на правомощия. Безспорно е също така, че обжалваната заповед е подписана от В. Ч., в изпълнение на възложените му правомощия. При тези данни няма основание да се приеме, че заповедта не е валиден административен акт. Липсват каквито и да са съмнения относно авторството, като в заповедта е посочено името на В. Ч., не се оспорва и подписването й от него. Няма съмнение също така, че заповедта е издадена на основание възложените компетенции, като в нея изрично е цитирана делегиращата заповед. Възможността за делегиране е предвидена в нормата на чл. 6, ал. 2 от ЗДС, както и в чл. 7, ал. 3 от Устройствения правилник на ДАМТН. Обстоятелството, че е допусната грешка, като е посочено, че заповедта е издадена от "ръководител" на ДАМТН, каквато длъжност няма в агенцията, вместо от "главен секретар" не може да я опорочи, тъй като както се посочи това не се отразява на авторството и на волеизявлението. Заповедта е валиден акт, не страда от най-тежкия порок, както е приел съдът, но същата по изложените вече съображения е незаконосъобразна (унищожаема), поради неспазване на материалния закон и изискванията за форма. При това положение решението, с оглед изискванията за процесуална икономия, не следва да бъде отменено, след което вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като по крайния си резултат, с оглед последиците, решението е правилно. Правните последици за страните при обявяване на нищожността на заповедта и при отмяната й като незаконосъобразна са близки по целен от жалбоподателя резултат, поради което решението, при корекция на мотивите, в частта за валидността на акта, с настоящото решение, следва да бъде потвърдено. Тук е мястото да се отбележи, че по отношение изводите относно законосъобразността на акта, в касационната жалба липсват каквито и да са възражения. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че решението следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,