Решение № 2821 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2018 г.

Решение № 2821 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Честимелова от [населено място], подадена чрез адвокат В. Ройнов, против Решение № 732/29.03.2018 г., постановено по административно дело № 2390/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 1247/17.09.2014 г. на Кмета на Община Карлово. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се уважи жалбата срещу процесната заповед. Касационната жалбата се поддържа от адвокат Ройнов чрез депозирана по делото молба, с която претендира и присъждане на разноските, сторени от доверителката му пред двете съдебни инстанции. Ответната страна – Кметът на Община Карлово, чрез адвокат Царев изразява становище в писмен отговор, с което оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в настоящото съдебно производство разноски, за които не представя доказателства. Останалите ответни страни – И. Айвазов, Н. Димитрова, Н. Сарафова, В. Сарафов, Държавно лесничейство Карлово, В. Стоянов, "Кари – Г" ЕООД и Община Карлово, редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред съда по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с доводи за нищожност, е Заповед № 1247/17.09.2014 г. на Кмета на Община Карлово, с която е одобрен Подробен устройствен план – план за регулация частично за УПИ VI-3482 – обществено обслужване /ПИ с идентификатор 36498.504.6 в кв. 16 по регулационния план на [населено място]. Със заповедта се предвижда изменение на регулационната граница по съществуващите на място имотни граници между УПИ I-за училище и детски дом, УПИ II-3482, УПИ III-обществено строителство, УПИ X – общ., като се образува един нов УПИ VI-504. 6 – обществено обслужване, в кв. 16 по Регулационния план на [населено място], съгласно нанесените линии в графичната част на проекта. Жалбоподателката е оспорила заповедта само в частта относно собствения й имот - УПИ XII /ПИ 504. 3131/, кв. 16, който имот макар да не е посочен в заповедта се явява засегнат по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, видно от графичната част на проекта. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил валидността на процесната заповед, като възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Правилно е установено, че заповедта е постановена от компетентен орган – Кмета на Община Карлово, изрично овластен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ в приложимата редакция, тъй като се касае за изменение на подробен устройствен план в обхват до един квартал. В този смисъл, неоснователно е твърдението в касационната жалба за това, че общинският съвет бил компетентен да одобри процесното изменение, с оглед на чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 ЗМСМА, тъй като общината била собственик на част от имотите, предмет на плана. ЗУТ се явява специален закон по отношение на ЗМСМА относно одобряването и изменението на подробните устройствени планове, поради което този довод е несъстоятелен. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени правните основания за издаването на акта, а фактическите такива се съдържат в документите, предхождащи издаването му. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая, безспорно не е налице толкова тежко нарушение, като установените от съда несъответствия на плана с някои изисквания на ЗУТ и Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, не могат да се квалифицират като съществени нарушения, които да обуславят нищожност на заповедта. В този смисъл, твърдението в касационната жалба за това, че правното основание, посочено в заповедта – чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не отговаряло на действителното положение, което съответствало на хипотезата по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, дори да е вярно, отново не може да обоснове извод за нищожността й. На следващо място се сочи, че съдът не бил изследвал съответствието на заповедта с целта на закона. Така нареченото "превратно упражняване на власт" би довело до нищожност на административния акт, в зависимост от целта, която се преследва посредством издаването му. Ако целта, макар и несъответна на закона е общественополезна, или може да бъде постигната с други правни средства, е налице унищожаем акт. Налице ще е нищожен административен акт, ако целта, която се преследва с него не може да бъде постигната по никакъв друг начин и от никой орган, или се преследва някаква престъпна цел, които хипотези безспорно не са налице в случая. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са четири открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на спора, претенцията на пълномощника на Кмета на Община Карлово за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство, е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за сторени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,