Решение № 8628 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2022 г.

Решение № 8628 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2022 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ривер Плейс" ООД със седалище гр. София, чрез процесуалните си представители адв. М. Мичев и адв. Р. Иванова, против решение № 1564 от 10.03.2022 г., постановено по административно дело № 11866/2021 г. на Административен съд София - град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за недопустимост на жалбата, поради просрочието й с доводи, че съдът изобщо не е определил характера на обжалвания акт и не е съобразил, че същият представлява ИАА. Не са обсъдени от съда в цялост твърденията на касатора, изложени в жалбата и по - конкретно, че издателят на акта недопустимо е разширил обхвата на списъка спрямо правното основание, на което е издаден, както и всички доводи за нищожност на оспорения акт, включително и твърдението, че е издаден от некомпетентен орган. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно, постановяване на решение по съществото на споря за отмяна, алтернативно прогласяване нищожността на акта. Претендират се сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – министъра на земеделието, редовно призован не представя писмен отговор и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил искането на "Ривер Плейс" ООД за обявяване нищожността на т. 242 от Списък по реда на § 3, ал. 1 от Закона за горите (обн. ДВ, бр. 19 от 2011 г.) на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от Държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в ДВ на осн. § 3, ал. 4 от ПЗР на Закона за горите в неофициален раздел на "ДВ", бр. 48/24.06.2011 г. С решението е оставена без разглеждане, като недопустима жалбата срещу същия акт по искането за отмяната му като незаконосъобразен. За да се произнесе по спора и отхвърли твърдението за нищожност на оспорения акт, съдът е изложил мотиви, че съгласно § 3, ал. 4 от ПЗР на Закона за горите, в едномесечен срок от деня на обнародването на закона, Министерството на земеделието и храните, обнародва в ДВ списък на имотите по ал. 1. Според съдът, разпоредбата не определя конкретен административен орган или длъжностно лице от състава на МЗХ, което да е овластено от закона с правомощието да състави списъка и да го изпрати за публикуване в ДВ. Предвид горното е приел за ирелевантно твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че списъкът е одобрен с отбелязване "за министър" от негов заместник на 06.06.2011 г. и при липсата на конкретно нормативно изискване, относно длъжността на лицето, натоварено да изготви, одобри и изпрати за публикуване списъка, то одобряването му според съда от заместник - министър не засяга валидността на акта. Наред с горното, съдът е изложил мотиви, че включването в списъка на процесния имот е в нарушение на материалния закон, но тези обстоятелства не могат да бъдат обсъждани предвид просрочието на жалбата в частта й касаеща незаконосъобразност на оспорения списък. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като в мотивите на решението не се съдържат установявания на фактите, които са от значение за решаване на спора, нито фактически и правни изводи, относно наведените пред първоинстанционния съд възражения за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е обсъдил основанията за отмяна на акта, подробно изложени от жалбоподателя в първоинстанционната жалба. Не е обсъдено и основното оплакване на касатора за нищожност на акта, поради липсата на компетентност на органа, който го е издал, както и недопустимо превишаване на властта, която изрично му е делегирана с нормата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ. От правна страна съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (в сила от 08.03.2011 г. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.), не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Съгласно § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ в относимата му редакция, в едномесечен срок от деня на обнародването на закона, Министерството на земеделието и храните обнародва в "Държавен вестник" списък на имотите по ал. 1. Тълкувайки горните разпоредби, съдът е стигнал до извод, че същите не определят конкретен административен орган или длъжностно лице от състава на МЗХ, което да е овластено от закона да състави списъка и да го изпрати за публикуване в ДВ, поради което и одобряването на списъка в случая от заместник - министър с отбелязване "за министър" не засяга валидността на списъка. Това са единствените мотиви на съда, изложени по наведените твърдения и основания за нищожност на оспорения акт и същите са неправилни и необосновани, изградени при непълнота на доказателствата по делото, при неизяснена фактическа обстановка по спора и поради необсъждане на наведените оплакванията на жалбоподателя, изложени подробно в първоинстанционната жалба, както и в писмените бележки. На следващо място при извършената преценка, кой е компетентния орган да издаде оспорения административен акт, на който въпрос не дава отговор, съдът не е обсъдил и не е взел предвид, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Устройственият правилник на Министерството на земеделието и храните (Приет с ПМС № 265 от 10.11.2009 г., обн. ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г., отменен 03.09.2013 г.), министърът ръководи и представлява Министерството на земеделието и храните". От горното следва, че компетентен да издава и одобрява актове от името на Министерството на земеделието и храните е именно министъра, ето защо изводите на първоинстанционния съд, че липсва законова уредба относно това, кои длъжностни лица или органи са компетентни да одобрят оспорения списък, както и че одобряването му от заместник - министър не засяга валидността на списъка е необоснован и противоречи на материалния закон. Игнорирайки изначално основни принципи в административния процес, като спазване принципа на служебното начало, съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, вменяващи задължение на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства, съдът с определението си от 01.02.2022 г. само формално е разпределил доказателствената тежест между страните с общи и абстрактни указания, като изобщо не е дал указания до ответника, че следва да представи доказателства, относно компетентността на органа, одобрил оспорения списък с резолюция с текст "Одобрявам, за министър, подпис", както и заместник - министър, съгласно заповед за заместване № РД 09 -412 от 06.06.2011 г., което задължение на съда произтича от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, независимо дали има наведени основания от страна на оспорващия за липсата на компетентност на органа, одобрил оспорения списък, макар, че такива в случая безспорно са налице. Основателно е наведеното оплакване в касационната жалба, че съдът не обсъдил и другото основание за нищожност на оспорения акт, а именно издаването му от орган при недопустимо превишаване на власт (превишаване на материалната компетентност), поради недопустимо разширяване обхвата на списъка спрямо правното основание, на което последния е издаден - § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, с включване на процесния имот, който е с променено предназначение, преди влизане в сила на мораториума върху промяна на предназначението на имотите. Съдът изобщо не е изложил мотиви по така наведените доводи, което прави решението необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е неправилно и в частта му, с което е оставена без разглеждане жалбата, касаеща незаконосъобразността на административния акт, като недопустима, поради просрочието й. Единственият мотив на АССГ да приеме, че жалбата е недопустима е, че "списъкът е обнародван в ДВ на 24.06.2011 г., а жалбата е подадена на 29.09.2021 г., видно от поставения щемпел и следователно, след срока, установен в чл. 149, ал. 1 АПК". Съдът изобщо не е изложил съображения, защо приема, че предвиденото в § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ обнародване в "ДВ" на списък на имотите по ал. 1, замества задължението за съобщаване на акта на заинтересованите лица по смисъла на чл. 61 АПК, след като безспорно приема, че същият представлява индивидуален административен акт, в частта, относно имота на касатора. Безспорно е, че в тази част, списъка съдържа едностранно властническо волеизявление на МЗХ за включването в списъка на имот, с адресат касатора и засяга законни негови права и интереси. В тази връзка съдът изобщо не е обсъдил въпроса дали обнародването на списъка има и съобщително действие, както й защо приема, че от датата на обнародването в Държавен вестник е започнал да тече срока по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорването на списъка. Съдът не е дал отговор на въпроса, дали когато използва обнародването в Държавен вестник за цели на съобщаването, законодателят изрично е посочил това в приложимия закон - Закон за горите и дали в същия се съдържа разпоредба за съобщаване на акта на всички заинтересовани лица, която изключва приложението на чл. 61 АПК. Съдът е следвало да съобрази, че при липсата на такава уредба в Закона за горите, са приложими общите правила на АПК, свързващи началото на преклузивните срокове за обжалване с ясния момент на съобщаването на административния акт по реда на чл. 61 от АПК. Отхвърлянето на жалбата при неизяснена фактическа обстановка, липсата на съдебна проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, включително посочените от жалбоподателя, относно нищожността и незаконосъобразността на оспорения акт, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на правни изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване на правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 2, предл. 2 АПК и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, предметът на съдебната проверка следва да обхване всички основания по чл. 146 АПК, включително посочените от жалбоподателя и излагането на мотиви, относно нищожността, респективно законосъобразността на оспорения акт. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение