Решение № 6491 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3817/2025 г.

345 от 14.05.2019 г., за която органът е определил финансова корекция в размер на 10% върху стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнителя. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Община Дупница като неоснователна. Решението е неправилно. По Програма Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност безвъзмездна финансова помощ се предоставя чрез Финансовия механизъм на ЕИП. Касационната инстанция приема за неправилен правния извод на първоинстанционния съд за приложимост на Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки. Според еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд Насоките регламентират единствено критериите и механизма за анулиране на предоставената на държавите членки подкрепа чрез налагането на финансови корекции в тяхна тежест и нямат отношение към дейността на ръководителя на съответния орган на национално ниво по осъществяване на контрола за спазването на националното и европейското законодателство от конкретните бенефициери. Насоките като акт на Комисията се прилагат към нередностите, осъществявани от държавите членки, защото именно те са техен адресат. Член 1 от Преамбюла на Приложение към Решение на Комисията от 14.05.2019 г. установява определените в приложението насоки за определяне на финансови корекции по отношение на разходи, финансирани от Съюза в рамките на споделено управление, в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки. Текстът на разпоредбата сочи, че установените насоки за определяне на финансови корекции следва да осигурят ръководството на съответните служби на Комисията относно принципите, критериите и процентите, които следва да се прилагат във връзка с финансовите корекции, направени от Комисията по отношение на разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на приложимите правилата за възлагане на обществените поръчки. Очевидно Комисията няма отношение към определянето на финансови корекции на национално ниво за нарушения, извършени от конкретните бенефициери. Тя е компетентна да контролира спазването на правилата при възлагането от държавите членки. Изрично в чл. 2 от Решение на Комисията от 14.05.2019 г., е конкретизирано, че корекциите се налагат на държавите членки, като не е въведен друг евентуален адресат. Държавите членки са отговорни на първо ниво за разследването на нередностите и за прилагането на необходимите финансови корекции, а на компетентните им органи се препоръчва да прилагат същите критерии и ставките на финансова корекция, определени в насоките. Ясно е разграничението, което европейският законодател прави между корекциите, определяни в тежест на държавите членки, и тези по отношение на бенефициерите, ангажимент на съответните контролни органи. Целта е да се уеднаквят нередностите, съставляващи основание за отмяна на предоставената помощ, без значение кой е извършил нарушението - дали държава членка или бенефициер по силата на договор за предоставяне на БФП, за което Комисията е предвидила приемането на допълнителен акт на национално ниво, който, в съответствие с описаните в Приложение 1 на Насоките от решението от 14.05.2019 г. и пресъздавайки или надграждайки ги, да регулира правоотношенията, свързани с определянето на финансови корекции в тежест на бенефициерите. Средствата по Финансовия механизъм са изключени от приложението на ЗУСЕФСУ. Това обаче не означава, че за отделните категории нарушения, методите, критериите и съответните размери на финансовите корекции не следва да се прилагат разпоредбите на националното право. Недопустимо е финансова корекция да се основава на актове, даващи правомощия на Комисията в тази насока, като ги сочи като правно основание за налагане на финансови корекции на частноправни субекти. Издателят на оспореното решение не е посочил национална правна норма от вътрешното законодателство като основание за определяне на финансова корекция, а това не може да бъде преодоляно нито чрез тълкуване, нито чрез изменение на соченото в акта правно основание. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Липсата на посочено валидно правно основание за издаването му е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен и препятства осъществяването на съдебен контрол по съществото на спора. Предвид изложеното, като е приел приложимост на Насоките на Комисията и е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, следва да бъде постановено друго, с което оспореният от Община Дупница административен акт бъде отменен. С оглед изхода на спора искането на Община Дупница за присъждане на направените пред двете инстанции разноски е основателно. Касаторът претендира пред настоящата инстанция разноски за заплатена държавна такса, която е в размер на 481,59 лв. Пред първоинстанционния съд общината е претендирала също само разноски в размер на платената държавна такса в размер на 963,18 лв. Общо за двете инстанции в полза на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1444,77 лв.